Беше поредния мрачен ден в града. Небето беше сиво, но въпреки това хората по улиците не намаляваха... Седях на перваза на прозорец на една стара сграда... Гледах хората вървящи по улиците и в главата ми нахлуваха спомени за времето, когато и аз бях такава...безгрижна, радостна душа...без проблеми и мъка... но неочаквано всичко това се промни... изведнъж...без предупреждение... без знак за прeдстоящото...
Беш толкова отдавна, но живееше в паметта ми все едно се беше случило вчера... Тогава все още бях младо момиче и като всички на моята възраст търесех удоволствието без да се замися за последиците, или отговорността... Тази вечер, както и повечето напоследък, бях на поредното парти при една от приятелките си...и там започна всичко... Вярно, че по това време имах приличен брой почитатели, но никой не ми допадаше достатъчно... докато не го видях... беше рус и зеленоок... вярно нищо по-особено от останалите момчета, но все пак беше някак си по-спциален... в него ме привличаше не толкова външността, колкото цялата мистериозност носеща се около него и изисканите му, за наша възраст, движения... И като всяко момиче, в което изведнъж е пламнала страст и любопитство се опитах да привлека вниманието му... След извесно време на дансинга, той все пак ме забляза и предложи да ме изпрати до вкъщи същата вечер... Така вечерта ни премина в шеги и закачки, и стана време да си тръгвам... Но в този момент вобще не си давах сметка, че вечерта все още не беше приключила...нито за мен, нито за него...
Вярно, че вървяхме по доста заплетени и тъмни улички, но нали все пак бях с кавалер, и то такъв, който дори и крадците не биха подценили, затова притеснението беше далеч от съзнанието ми...
И си вървяхме така, хванати ръка за ръка, но изведнъж той ме пусна и със светкавична скорост се озова пред мен... Докато се чудех какво да кажа той ме хвана за кръста и впи устни в моите... Въпреки първоначаната си уплаха помислих, че да се целуваш с такова момче в тъмната уличка е доста приятно, а и да си призная...възбуждащо...
Но той не губеше време в приказки, а продъжи да ме целува... по устните, по брадичката и сетне по шията...и тогава усетих нещо, което не бах изпитвала досега...с нито една целувка...с нито едно друго момче...на шията си почувствах кратка и остра болка, а после се строполих на тротоара... ”По дявалите какво стана” се питах...и тогава ръката ми попадна посд светлината на една улична лампа...вдигнах поглед и я видях... беше... мъртвешки бяла...Започнах да треперя...почувствах, че ме обзема адски студ... но събрах сили и докоснах шията си на мястото където допреди малко бяха устните на момчето...протегнах пръстите си отново на светлината...на тях иамше кръв...очите ми се напълниха със сълзи, а съзнанието ми с замъгляваше все повече, но изведнъж почувствах как момчето ме вдига за раменете и набутва нещо в устата ми... и оттогава не мога да забравя този вкус на човешката кръв...защото оттогава ми се налагаше да я присвоявам от нвинните си жертви за да оцелея...
Ситен дъжд заромоля и прекъсна мислите ми...
Човешкият живот се променяше за миг...но никой не знаеша как и кога щеше се случи това...Дали щях да си вазвърна миналия живот?..Засега не знаех, но в момента бях щастлива... тук и сега...с човека, който ми даде тази дарба...Според някои благословия, според някои проклятие...Въпрос на лично мнение...зависи от гледната ви точка...

П.П Надявам се да ви хареса и да ми зачетете срока,че днска се озорих с този интернет...

"Митът за Христос ни свърши много добра работа" - Папа Лъв X, XVI век

Редактирано от Solemn Dirge на 30.04.06 17:01.