- Ти? Вече дори не съм сигурен дали си ти.
Карл се изненада от огромната промяна в Адриан. Спомняше си, че само преди няколко часа, преди да потъне в един от поредните си пристъпи, той бе спокоен и въздържан, а сега гласът и очите му изразяваха радразнение и враждебност. Очакваше да стане така, но не толкова скоро, дори се бе надявал да го накара по някакъв начин да преосмисли разрушителните си желания. Но сега вече нямаше смисъл.
- Да не мислиш, че ми е приятно? За разлика от теб аз не искам да “пречиствам света”. Знаеш ли какво бих искал обаче – веднага щом онези се разкарат от храма да отида да спя на тяхно място. Омръзна ми от това проклето Пророчество, а също и от теб. Не си бях представял нещата така – отидоха твърде далеч. Инус не трябваше да умира…
- Какво си си въобразявал, Карл? Успях да говоря с Микелито в краткия период от време когато се събуди и той ми каза как усилено си се опитвал да го отклониш от идеята за Пророчеството , когато си пристигнал. Защо?
- Искаш да ти отговоря, но виждам, че не си готов да ми кажеш нищо. Не става така, скъпи. Бъди благодарен , че ти позволих да останеш в къщата, иначе щеше да се простиш с хлапето. Впрочем, твърде неразумно от твоя страна да го водиш със себе си.
- Не е твоя работа. Бъди спокоен – веднага щом падне нощта ще те освободим от присъствието си. Струва ми се обаче, че и Микелито ще пожелае да дойде с нас, като че ли му е омръзнало да го подхвърляш при всеки удобен случай.
- Микелито няма да ходи никъде, той ми трябва. – изръмжа Карл и погледна към леглото – Какъв неблагодарник! Ако не го бях пратил надалеч последния път сега трупът му щеше да се наслаждава на слънцето. Което ме подсеща…как по дяволите успя да се справиш с онази пасмина.
- Нали знаеш какво казват хората – старата любов ръжда на хваща. Змийското мляко под нощните сенки…
Карл не можеше да отдели очите си от ужасната красота на садистичната му усмивка. Прекрасно знаеше какво би могло да достави подобно прверзно удоволствие на Адриан.
- Отровил си ги? Всичките?
- Не , твоят приятел Фланаган бе удостоен със специално внимание.
- Престани! Той не ми беше приятел и наистина не знаех какво смята да прави.
- Не знам, Карл. Тогава щеше да ти бъде толкова лесно да ме убиеш и сам.
- И все още е така, не го забравяй.
Адриан не каза нищо и се загледа в тънкия слънчев лъч , процедил се през завесите, в който танцуваха милиони прашинки. Аленият му цвят показваше, че деня вече преваля, а той отчаяно се нуждаеше от малко сън. Вече не се опитваше да свърже нещата, но притъпените му сетива го караха да се чувства некомфортно. Усети онова особено чувство на отделяне, което предшества съня, но далечния тътен на гръмотевици го накара да се осъзнае. Карл стоеше невъзмутимо и го наблюдаваше, виждаше го колко е изтощен,а това никак не му се нравеше. Карл, който винаги му казваше да се научи да преценява добре колко може да издържи.
Изведнъж сякаш някаква невидима сила дръпна лъча навън и в стаята притъмня след което прокънтя поредната гръмотевица. Микелито се стресна и се изправи в леглото. Погледът му бе мътен, но когато се спря на Карл веднага се проясни , и скръцна със зъби
- Карл, бъди така добър да ми обясниш…
- Млъкни, Микелито. Не е сега момента.
Беше забелязал как Адриан се запътва към вратата и едновременно с това бе уловил мисъл, която не бе успял да спре заради умората си.
Убий ме тогава, хайде…защо не го направиш?
- Върни се, Адриан!
Излезе, сякаш не го беше чул и Карл се намръщи,след което се обърна към Микелито и въздъхна тежко:
- Точно сега ли намери да се събудиш?
- Мдам, предполагам, че отново аз съм виновен за нещо. Какво ще ми счупиш този път?
Карл осъзнаваше, че би било твърде глупаво от негова страна да се кара с Микелито. От известно време бе напълно убеден, че този хитър испанец крие нещо и нямаше да успее да го измъкне със сила, а можеше да се окаже важно. Затова му се усмихна любезно
- Съжалявам , Микелито, наистина се налагаше.
Микелито бе имал достатъчно време да премисли ситуацията и бе наясно, че в случая Карл е съвсем прав, затова остави темата настрани. Освен това не забравяше, че той също се опитва да използва този доста по-стар от него вампир и за момента трябваше да изпълнява прищявките му.
- Виждам, че се е стъмнило и понеже не съм божество като теб, след този обилен сън се нуждая от обилна вечеря. Ако можеш да се лишиш от услугите ми за известно време, ще видя дали е останало нещо мърдащо в това прокълнато градче.
- Бъди така добър ако срещнеш някъде Райънън да и кажеш къде съм. Трябва да говоря с нея.
Микелито кимна утвърдително и излезе. Карл се заслуша в гръмотевиците и дълго остана неподвижен и замислен. Очите му попаднаха на тракийското книжле и се запита дали Адриан го е забелязал. Най-вероятно не, защото то се сливаше с останалите причудливи предмети в стаята. Разлисти го отново, но отчаян от факта,че не може да разбере нищо го запокити на леглото и тръгна с решителни стъпки към горния етаж.
Адриан лежеше със затворени очи на леглото и липсата на реакция при влизането на Карл му подсказа, че е заспал доста дълбоко. Жулиен бе коленичил отстрани и бе подпрял глава на ръката на Адриан. Когато видя Карл на вратата веднага скочи и заставайки на сантиметри от него просъска тихо:
- Махай се!
- Не ти липсва кураж. Май ми напомняш на някого.
Карл се разсмя и без никакво усилие го избута настрани.
- Остави го намира!
Момчето се опита да го дръпне за ръката, но Карл направи леко движение, подобно на това с което итръскваше прашинки от ръкавите си и то падна на земята. Приближи се до леглото и се загледа в Адриан – сънят бе нарисувал ангелско изражение по лицето му. Объркано и объркващо неземно същество. Мислеше си дали да не го остави да поспи още , когато получи неочакван удар в главата, от който човек неминуемо би се простил с живота си. На него обаче му причини само досада. Намръщи се и се обърна. Жулиен стоеше пред него и в ръката си държеше голям бронзов свещник, а очите му святкаха повече от светкавиците навън. Без да губи време замахна отново, но Карл хвана ръката му и я изви силно. Свещника издрънча на земята.
- Прекаляваш, малкия.И без това ми се пречкаш прекалено много.
Гласът му бе тих и дрезгав. Изви ръката му още повече, и от очите на момчето потекоха сълзи, но стисна устни и не издаде нито звук. Карл се ядоса още повече и го бутна с все сила настрани. Жулиен се блъсна в огледалото и покрай него се посипаха хиляди стъкълца.
За част от секундата Адриан се оказа пред него, гледайки го с ненавист.
-Как си позволяваш…По дяволите, той е вампир от два дена! Можеше да го убиеш.
- Факта, че е на два дена никак не го оправдава, че се опита да ми разбие главата.
- Карл, това е абсолютно нелепо.
Помогна му да стане и видя , че на няколко места от ръцете му течеше кръв.
- Не трябваше да го правиш. Скоро ще трябва да се бориш с много по-силен враг и може би само аз мога да ти помогна.
- Всички ще се борим, Андрю. Още не съм сигурен дали ти не ми втълпи идеята да ги събудя…
Адриан се направи, че не забеляза обръщението на Карл, което му бе така неприятно. Бе притиснал Жулиен до себе си и усещаше, че трепери и искаше да го изведе от тук колкото се може по-скоро. Но изкушението да каже на Карл нещо, което щеше да го обърка още повече бе непреодолимо.
- Различно е , Карл, за теб ще е различно. не си ли се замислял, че твоите …припадъци са свързани не само с експериментите ти в Китай, но и с това, което предстои да се случи. Онзи от Акад се събуди – силата му е чудовищна, но дочух, че никога не е бил съвсем с разсъдъка си, което го прави уязвим. Другият е трак…не знам за него нищо освен легендите, че е най-коварния и най-чувствения вампир съществувал някога. Откраднах му труфилата и вероятно ще си имам неприятности с него. Но…ти ги видя – знаеш ли кой е третия?
- Честно казано не се загледах подробно. Предполагам , че е египтянин?
- Не внимаваш в детайлите Карл. Там , където той спи има и надпис - Авил ен иак а пулумха, ита тмиа ика е ват….
- Престани, Адриан. Това нищо не ми говори – никога не съм си падал по мъртви езици като теб, дори се постарах да забравя и латинския.
- Името Тирсенос говори ли ти нещо - Тирсенос от Етрурия? Опасявам се , че тази буря ще го накара да излезе по рано…
- Не.
- А би трябвало. Принципно за него се знае, че е благорден вампир, но е бил смъртен враг на създателя ти и се е заклел да отмъсти на всички създадени от него.
Карл не можа да каже нищо и проследи с недоумяващ поглед Адриан и Жулиен, които тихо излязоха от стаята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите