Re: Клубното ни Сторииии ;-) / Религия и мистика / Вампири

Ии, да му са низнай:) Известно време се чудих къде да лепна последващото излияние, но тъй като my love е направила лека препратка накрая реших да е тук.
Изненадата е налице..и какво да кажа освен Честито и Успех на останалите клубни творци

Последните отблясъци на залеза се разбягваха и сивкав здрач тегнеше над земята. Времето на вампирите, часът в които те се събуждаха за началото на поредната нощ, чиито тъмен плащ да оцветят в кървавочервено.
Игнасио наблюдаваше спящият си гост, мислейки за нещата които той бе казал преди пукването на зората , но и за нещата който не бе казал. Вероятно бе дошъл отдалеч и тежащата в очите му умора го бе надвила бързо. Той спа непробудно през целия ден, но от известно време нещо смущаваше съня му и той сигурно скоро щеше да се събуди. Шепнеше думи, които Игнасио не можеше да разбере, сякаш говореше с някого. Изведнъж някакъв трепет премина през цялото му тяло и той отвори очите си - онези зелени очи,които имаше навик да присвива, разголвайки душата на всеки, който стои пред него. Огледа се и в първия момент не можа да разбере къде се намира, но после всичко изплува в съзнанието му.
- О, не…заспал съм.
- Да. И реших да не те будя. Имаше нужда от почивка, пък и едва ли би искал да тръгнеш някъде през деня. Дори и тези , които могат да го правят се възползват рядко от тази привилегия – или просто по навик, или заради поверието, че носи лош късмет…Все едно. Казваш , че Карл е тук? Ако е така трябва да го очакваме всеки момент
- Не, не точно – минал е от тук преди мен на път за онова френско градче…Трябва да тръгвам, Игнасио, страхувам се , че ще закъснея. Той е там.
- Чакай…Откъде можеш да си сигурен? Той наричаше Пророчеството бръщолевеници на пияни манастирски безделници. Е, може да е отишъл там от чист интерес, но…
- Не! Впрочем не знам – не знам дали вярва или иска да използва случая да се докопа до власт – тя винаги го е привличала като магнит. Сигурен съм защото от няколко дни осъзнах, че мога да комуникирам с него. Разбираш ли, мога да говоря с него мислено , да разбера дори неща , който не успява да блокира на време. За това знам , че е там, че търси Микелито и вероятно го е намерил вече, че има някакъв план… и някои други неща, които не биха имали значение за никой друг освен за мен. Но има и друго , което ме плаши, и което не мога да разбера около него или по скоро у него.
Игнасио бе чувал за такива случаи на комуникация, но те бяха изключително редки. В един или друг момент всеки вампир искаше да я придобие, но ако това се случеше той не издържаше дълго. Имаше прекалено силна връзка между Карл и Адриан – не бе нито обикновена любов, нито престорена ненавист, нито кръвта.
- Какво всъщност ви раздели? Нещо ужасно се е случило, нали?
Адриан пребледня и си пое въздух. В очите му се разлудуваха трескави пламъци и той захлупи лицето си. После се изправи и тръсна глава – разбърканите му светли къдри блеснаха в мрака. Никога нямаше да сподели това, един ден то щеше да бъде изпепелено заедно с него. Старият вампир се досети и не настоя. Адриан крачеше из стаята като пленен хищник и изведнъж се извърна.
- Знам , че ще го видя за последен път, и можеш да бъдеш сигурен, че ще убия всеки който ми се изправи на пътя без да ми мигне окото. Мога да убия и него – след като близо тринадесет века е в мислите ми и ме поддържа жив с цялата лудост на омразата и неугасналата страст, която насочих към убийствата – но всъщност той ще убие мен.
Адриан се спря и въздъхна. Вече бе стигнал до тук, защо да не каже онова което го караше да вярва, че е тръгнал към смъртта си. Затвори очи и след кратко мълчание промълви:
- И който е горил кръвта, ще се роди във кръв, но онзи който му е дал живот ще го погуби, когато се пробужда спящ…
- Да не би това да е….
- Част от Пророчеството? Да, но едва напоследък му обърнах повече внимание, а то е било в мен дори и преди да срещна Карл, преди да стана вампир, когато за мен това бе само неразбираем откъс от древна поезия. Помниш ли свитъците, които моята възпитателка ми даде? Не знам как е попаднало там , но беше сред тях.
Той извади парче пергамент от гънките на дрехите си и го подаде на Игнасио, който го пое внимателно и го разгъна. Пред очите му се разляха няколко реда красиво изписани латински думи. Макар и да не разбра какво говореше Адриан по-рано същата вечер, успя да се справи с писания текст, който гласеше следното:
И който е горил кръвта ще се роди във кръв, но онзи който го е грабнал от Смъртта ще го погуби, когато се пробуди Спящ, престъпил през реките, обезпокоен и понесъл Короната си от огън ще слее времето не бъде ли възпрян
Стария вампир го прочете още веднъж и след това погледна към Адриан
- Разбирам какво имаш предвид, макар че знаеш тези стари свитъци са толкова многозначни понякога. Ти си изгарял кръвта с отровите си, а Карл те е спасил от смъртно наказание. А и очевидно , въпреки направените сметки, някой спящ ще се пробуди много скоро. Но от друга страна може да е за други…
- Не вярвам да е случайност, че това нещо е попаднало в мен, пък и мисълта именно Карл да ме убие ми действа някак…освобождаващо. И без това едва ли ни чака нещо добро когато Спящият се събуди, дори и не искам да си помислям, макар че не знам какво точно се има предвид под това, че ще слее времето.
- Да не искаш да кажеш , че си разбрал нещо повече за този Спящ? Може би имаш друг свитък?
- Нямам. Tе са разпилени навсякъде и цялата история е много трудна за сглобяване. Едва ли ще успеят навреме. Текста пред теб обаче ми е напълно достатъчен. Помисли! Не се ли досещаш за един град, град между две реки, чието древно име означава Корона от огън?
Игнасио се втренчи в Адриан и последвалата минута , през която осъзна какво иска да му каже той му се стори като цял век. Глупости, това беше просто някаква хитроумна подигравка, родена от твърде много претоплено вино. Но…всъщност му се наложи да признае пред себе си , че звучи логично. Думата “невъзможно” отказа да му се притече на помощ.
- О, не! Това е ужасно. Би бил напълно непредсказуем, дали в другите свитъци няма указание кой и как може да го спре? Знам , че Микелито е събрал много от тях и очевидно знае нещо важно...
Адриан сви рамене.
- Все ми е едно. Единственото, което искам е да видя Карл и поне за миг да бъда толкова близо до него , колкото в началото, ако това изобщо е възможно. За това сега трябва да тръгвам. Онова градче е близо до границата. Още е рано, а есенните нощи са дълги и вероятно ще успея да стигна преди зазоряване.
Игнасио мълчаливо го изпрати по тайния коридор, за който знаеше само той и го прегърна. Много му се искаше да му каже нещо, но не можа. Проследи с очи силуета, който се изгуби в мрака. Знаеше, че го вижда за последен път. Той беше силен, но другите бяха много и нямаше да му простят никога, че е защитил един Осъден.

Връщайки се към стаята той си мислеше за едно място което бе ходил веднъж. Още си спомняше как тъмните води на Ефрат се разливаха покрай тъжните руини на величествения някога Акад.
Вампирът , който се събуждаше беше на повече от четиридесет века.