влюбена истински и за първи път в един мъж... и той много влюбен в мен, впрочем, но докато аз бях почти дете, той беше на 31 и не желаеше да се обвързва... но не желаеше и да се откаже от мен... Тогава опознах цялата гама на чувствата от най-дълбока, смъртоносна болка, до най-висше щастие... Но това продължи прекалено дълго, откъснах се, помъдрях... Наскоро го видях след почти 5 години, сега живее в София - една вечер преди две седмици, в Надежда 2, отивахме на рожден ден с един приятел... Беше много неочаквана среща - излезе от един блок, водеше куче, извиках му, но той не ме забеляза, беше тъмно... а и навярно не е очаквал да види точно мен, за да обърне внимание.
Сега обаче се радвам, че преминах през всичко това в една ранна възраст от живота си: това ми даде ценния опит да знам какво не бих допуснала в една връзка и какъв мъж, всъщност, не желая. Имам база за сравнение.
Но тогава преживях доста "сриващи" моменти...
Сега поне знам кой заслужава да бъде обичан. Защото въпросът за жертвоготовната любов на всяка цена, независимо дали получаваш в замяна, за мен вече не стои... А за теб?

Top vampire-writer

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите