Като си заговорихме за смесването на сън с реалност,се присетих за един много отвратителен мой спомен.Той е свързан с брат ми,не с мен.Та той има много силна сенна алергия и почти през цялата година се тъпче с някакви хапчета.Ходи като в транс и изглежда,все едно не е спал с дни.Той по принцип вече не живее с нас и аз затова като го видях много се стреснах.Та дойде си в нас един следобед и веднага легна да спи.Бяхме само аз и той вкъщи.Влизам аз по едно време на пръсти в спалнята.Той спи по гръб,с ръце на гърдите(как го прави и аз не знам)И както минавам покрай леглото,той стана рязко и дишаше като че ли е тичал.Изглеждаше много уплашен.Огледа се объркано и погледът му се спря върху мен.Никога няма да забравя как не ме позна.Погледа ме уплашено известно време и чак тогава явно започна да идва на себе си."Къде съм?"-попита ме."В къщи!"-огговорих му очудено."Кой ден сме?"-запита пак той.Казах му датата и деня и той пак заспа.Много се разтроих.Оказа се,че това не е единичен случай.Ако телефонът му звъннеше докато спи,той не само че говореше несвързано,но и после въобще не помнеше да е говорил.Добре,че спря хапчетата.Защото си личеше,че не знае къде точно е.
Мисълта ми беше,че явно е доста кофти да не знаеш сънуваш ли или не.