Луната като голямо жълто око ме гледа през голите клони на дърветата.Останал съм без дъх! От колко време бягам?Вечност?
Прави бяха хората-не можеш да избягаш от съдбата си! Защо ми трябваше да влизам в гората!Защо?Нямам вече сили да се съпротивлявам.Нямам вече сили да бягам!Тук ще е моят край.

Ето ги! Дълги сенки сред дърветата. Вълците стоят и ме гледат.Какво искат от мен?!Аз не съм като тях!Аз не съм като тях!Аз не съм като тях... Аз... не съм... като тях... Аз... като тях.. КАТО ТЯХ!

Елате братя! Нека да тичаме по обляните с лунна светлина поляни!Нека да преследваме плячката си и да я разкъсваме,опръскани с кръв,ръмжащи един срещу друг-и пак едно цяло в кървавата вакханалия!Нека да пием вода от ледените потоци!Нека да вием срещу луната! Аз съм ВЪЛК сред вълци!