Вечер щом изгрей луната
Аз към Замъка в тъмата.
Девица там една 'живее'
За млада плът и кръв копнее.

Високи каменни стени
здрави дъбови врати
мрачни зали и покои-
туй е само за герои!

Далече нейде вълк завиий
месец в облаци се крий
и безшумно в тишината
се прехвърлям през стената.

В малка стая със камина
смятам бързо да намина.
Там девицата не спи
за мене още чака,бди.

Знае тя какво я чака
иде Момъка с 'кривака'!
Без почивка до зарана
ще се трудим под юргана!