|
|
| Тема |
 Един много добър текст [re: nabludatell42] |
|
| Автор |
Metropolis (LANL) |
|
| Публикувано | 05.07.21 14:16 |
|
|
|
поне за мен относно даването на милостиня. - .
".....Една от най-чувствителните в това отношение теми е тази за даването на милостиня. Тя се е превърнала в истинска съблазън за много духовници и миряни, една неприятна предпоставка за нарушаване на тяхното душевно спокойствие и мир. В Светото Евангелие е казано: „Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, които ти иска назаем”(Мат. 5:42). Но остава открит въпросът — на всички ли трябва да се дава, и то без усмотрение на конкретната просеща личност? Сам по себе си този въпрос е достатъчен, за да хвърли в смут една вярваща душа. Защото не е плод на маловерие или на неблагодатно съмнение, а на благочестиво разсъждение.
В този дух е и наставлението на „Дидахи” („Учението на 12-те апостоли”) — „Нека се изпоти милостинята в ръката ти, преди да узнаеш кому да я дадеш.” То е израз не просто на някаква предпазливост, породена от явното непознаване на качествата на просещия, но и истинска проява на духовна разсъдителност, необходимо изискване за всеки, който е потопен в стихията на невидимата бран. Без нея всяка вярваща душа много лесно може да разпилее даровете на Светия Дух и да постъпи като нерадив слуга. Това е изискване към християнина да използва своя облагодатен ум и да преценява всеки конкретен случай, а не само да проявява своето искрено добротворство....."
| |
| |
| 
|
|
