Прочетох статията, Наблюдател, и заключението там ми се струва напълно православно: "Ако човек започне да влиза в пътя на покаянието, постепенно ще му се открият много неща. Чрез изповедта, чрез четенето, чрез молитвата и светите Тайнства ще види неща, които преди не е забелязвал в себе си."

Но това споменаване от страна на автора, че бил преподавал и психоанализа, и обсъждането на т.нар. нарцистично личностово разстройство (неправилно преведено като "лично"), ми се струват нещо като механично вкарано оправдание на един апологет на древна вяра, че не е вчерашен и познава и съвременни модни описания на душевната и морална проблематика. Това ми се струва излишен флирт, излишна дипломатичност и отказ от разграничение между верски истини и психо спекулации.

Впрочем, в ползваната в нашата страна и в повечето други страни извън САЩ класификация на психичните разстройства (МКБ-10) НЕ фигурира т.нар. нарцистично личн. р-во, но това е подробност, която не е чак толкова съществена. Официално се ползва категорията "диссоциално личн. р-во", което в по-меката си форма включва психоаналитичното описание на нарцистичната личност, вкл. липса на емпатия, висока манипулативност, разглеждане на другите предимно като средства и/или пречки за постигане на собствените цели и т.н.

И като казвам описание, това е ключово, да се довярваме на светските, вкл. медицински, научни, класификации и определения относно душата и морала, но само дотолкова, доколкото са описателни, а не доколкото претендират да са обяснителни. Съвременната класификация на психичните и поведенчески р-ва до голяма степен се е откъснала от психоаналитичните спекулации, а цели да е строго описателна (дескриптивна) относно значимите психо и поведенчески симптоми/ синдроми/ отклонения/ разстройства.

Ще дам друг пример, който ще е по-близък и разбираем за повечето черкуващи се хора: Флиртът на много православни с извънправославни учения като теософия, йога, будизъм, ню ейдж, местни народни поверия, магии и др. Не мисля, че задълбочаването в тях ще изведе всеки до Православието. По същия начин не мисля, че прекаленото занимание с психоанализата (светската синагога на Фройд) ще отвори очите към евангелските истини. Но вярвам, че в съвременните светски науки за душата и поведението има доста истини, особено в описателната им част и особено откакто са се отървали от задушаващата хватка на фройдистката талмудическа школа от първата половина на 20 век.

Светските психо-жреци, вкл. терапевти, консултанти, педагози, лайф-коучъри, треньори, мотиватори, в голямата си част са конкуренти, а не помощници на Църквата в мисията й да бъде духовна лечебница. Психоаналитиците, доколкото още са останали, са сред най-вредните от тях, защото изискват пълна и дългосрочна доверителност и лоялност от страна на клиентите.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)