|
"""Твърдението за непроменяемост на текстовете беше едно от неверните твърдения, с което ни заливаха. Според Правилника за работата на Събора (подписан между другото от патриарх Неофит), който беше качен в интернет месеци преди самия Събор, промени в текстовете са възможни. Член 11 от документа касае точно този въпрос и дори е озаглавен „Промени в текстовете“. Според члена начинът, по който това става, е с единодушие на всички Църкви. Това гарантираше, че гласът на всички тях ще бъде чут и никоя Поместна църква няма да бъде пренебрегната."""
"начинът, по който това става, е с единодушие на всички Църкви"
което означава - както поясни митрополит Йеротей Влахос, че ""
Т.е., ако имаше вероятност и една църква да е против поправките, които БПЦ би внесла по тази точка - а тя щеше да внесе - то щеше са си остане предсъборното Решение.
Де факто се получи така, че точно поради отказа на БПЦ да участва в Събора, нещата се смегчиха - не помните ли как патриарх Вартоломей в последните дни преди Събора приканваше да дойдат, че ще има обсъждане. Но нещата не са толкова прости, но за това малко по-долу.
Това, че предсъборните Решения са имали голяма тежест и вероятността да бъдат променени е била твърде малка, говори и писмото на сръбския патриарх Иреней до Вартоломей две седмици преди началото на Събора, в което се казва:
". . . предвид фактите нашата Църква чувства затруднение да участва в свикания Свети и Велик Събор и предлага неговото отлагане за определено време, като нашето предстоящо събиране в Крит, с Божията помощ, би се тълкувало като предсъборна междуправославна консултация с цел допълнителна подготовка на Събора и подобрение на неговите текстове, или най-много като начална фаза на съборния процес, който трябва да се довърши в хода на времето, в следваща фаза, след като бъдат премахнати всички несъгласия и бъде постигнато единомислие и консенсус между църквите."
Като факт № 1 посочват именно "недоволството и критичните забележки на определени поместни Църкви, относно някои текстове, подготвени в предсъборния период;"
Ако БПЦ бе отишла на Събора, никой нямаше да се съобрази с нейното Решение (говорим конкретно за най-спорната точка - "Отношението на Православната църква към останалия християнски свят"). Тогава остават два варианта, които са абсурдни: или да гласува принципно против всяко друго Рещение - което означава автоматично приемане на предсъборното такова (Решение) - на което тя изначално е против - или, да гласува за някое друго Решение - което както се оказва, става принудително, с чинопоклоничество (при все, че няма главенство). За това свидетелства отец Влахос:
Кипърският архиепископ каза, че не може да сме "заложници" на Гръцката църква, което предизвика реакцията на архим. Йероним. Решение трябваше да се намери, защото патриархът искаше всичко да решаваме единодушно.
Редактирано от tri-9084 на 07.07.16 16:12.
|
Правилникът прави БПЦ безгласна буква [re: Metropolis]
