Какво за контекстът? В цитираното от вас се мешат съвсем различни тези. Например двата последователни пасажа нямат причинно-следствена връзка:

"33. защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.

34. Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът."

Това са нахвърляни незаввисими тези, и контекстът малко помага, къса се, затова и разглеждам само конкретна сравнително изолирана теза. Как се връзва забраната за жените да говорят с това, че Бог е Бог на мир? По презумпцията че жената води до безредие? Пак разделение по полов признак, като че ли всички мъже са много подредени... А ако не е тази презумпция, контекстът в пасажа за жените се ограничава само в него. На което аз стъпвам в коментара си.

И преди попитах един въпрос, и не получих отговор, само ме препращате към контексти разни:

За кой закон става дума в подчертаната част на цитата? Старият закон, който вече е отменен, или новият, който се проповядва?

Ако е по старият закон, има непоследователност - в него например са заложени различни права на юдеите и гоите, което противоречи на проповядваното равенство от Павел и последващата практика в християнството. Демек за мъжете може да се нарушава закон, а за жените не? Полова сегрегация, нали?

А ако е по новият, къде Исус е заложил това неравенство? Отива към лично отношение на Павел. Както споменах, инерция от възпитанието и порядките на времето.

И в двата случая нещата не говорят добре за проповядващият тези думи.


Наистина сравнения на мозък и сърце е профанизиран пример. Може да се тълкува и така, и иначе, в зависимост кой какво иска да докаже. Именно за това и аргументът за мъжа като глава, защото бил създаден първи например, е от същият клас аргументи. Неработещи и нагласени към целта, която се трябва да се оправдава с тях. Софистика.

"Глава" може да има различни смисли, в зависимост за какво се употребява това понятие. От смисъл на съветващ, ръководещ но не ограничаващ права, до тиранин, диктатор и робовладелец. Тази свобода в "главенството" оставя огромна отворена врата за софистиката, и Павел я използва, съзнателно или по-скоро несъзнателно.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!