ДОбре де, не са знаели нещо тези, които са подписвали. Кога са узнали? Колко време е минало от както са подписали през януари до сега? И какво са правили толкова време, чак до две седмици преди събора, след като нещата са станали ясни още тогава? Толкова дълго протакане само може да им изпорти репутацията, а от там и на цялата ни църква. На където вървт нещата.

Забележи какво казва митрополита:

"И те – защото, ако на тези комисии някой не се подпише, решенията пропадат – подписват, но е имало надежда, че ще може тези неща да се преразгледат на Събора."

И малко преди това обясява защо няма надежда това да се случи - защото някой можело да не гласува и т.н. Забележи, преди още съборът да се случи, митрополитът вижда че няма надежда на него нещо да се получи. Е каква надежда е чакал тогава, като е бил наясно, че такава няма? Следователно, това оправдание отпада, съшито е с бели конци.

Не е сериозно това.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!