|
Тема |
Re: за мощите [re: Black Wolf] |
|
Автор |
Prokimen () |
|
Публикувано | 04.05.16 18:12 |
|
|
Понеже другата тема е преминала на втора страница вече и макар да е своеобразно разводнение на тукашните Вълчанови душевни терзания, иска ми се за сетен път да се върна на въпроса за МОЩИТЕ.
Все още съм в недоумение пред факта, че един от съществените (ако ли не и най- най желаният) актове при традиционна канонизация в Православието е пренебрегнат, ставайки същински прецедент.
Миналата седмица отново имах ужасяващото вълнение да видя огромния сандък = пощенска кутия за писма до Архиепископ Серафим, както и огромното стечение на народ, пишещ своите телеграми до небесата, пренебрегвайки най-кощунствено Литургията, отслужвана в същото време. Смути ме идиотщината да няма икона на новоканонизирания в криптата. Необяснимо защо са окачили над гроба някакъв си портрет, който е без нимб. Сякаш руската църковно-дипломатическа мисия свидетелства за свои съмнения в светостта на сънародника си.
Като цяло - тъжна и срамна история! В криптата, в която се покоят мощите на светеца, цари пословично езичество и насаждано християнско кощунство по отношение на най-великото от тайнствата и чудесата - ЕВХАРИСТИЯТА.
Колкото до мощите, вчера намерих противоположна история "руски патент". Руснаците са хора на изумителните крайности.
Във Франция е канонизиран напълно забравеният руски свещеник Александър Южински (Медков). Премествали костите на покойните руснаци от местното гробище и открили тялото на свещеника нетленно. Тогава решили да търсят чудеса и материали за канонизацията, специалитет на Цариградската патриаршия.
В българския случай имаме свидетелствата за святост и тотално пренебрежение към един от най-важните актове - откриването на гроба.
Колкото до френската история, никак не се съмнявам в християнския живот на руския свещеник, но фактът си остава факт с професионално изфабрикуваното житие и как изведнъж започнали виденията и чудесата.
До тези печални времена Църквата е взимала под внимание най-напред всенародното почитане, после започват разследванията и пред самата канонизация - отваряне на гроба за освидетелстване на мощите.
Ако не се налагало презакопаване или по-скоро влагане в обща костница останките на починалите руснаци, никой не би се сетил за отец Алексей.
Сами по себе си мощите не са факт, задължаващ канонизация. Те са само едно от свидетелствата, че е "Дивен Бог во святых Своих". Също така и липсата на нетление не може да бъде причина щото някой свят човек да не бъде канонизиран.
|
| |
|
|
|