|
В отговор на:
Което разбира се не пречи да е най- спряганата, важна и обсъждана тема в християнството, с която до ден днешен продължава упорито да се спекулира - и дори макар отец Лашков, да го подчертава, прави съвсем същото. ( ;
А колко по- добре би било църквата да каже простичкото НЕ ЗНАЕМ, според нас е така и така, ала все пак истината е, че НЕ ЗНАЕМ, само предполагаме.
При всичката ми критичност по църковната действителност и подчертано уважение към теб, този път не мога да се съглася с горе цитирания ти постинг.
1) Започвайки от последнего ти изречение, интересно ми е какво ти разбираш под "Църквата" за да се опитам да формулирам отговора си. Днес, неправилно се отъждествява висшата църковна иерархия с Църквата. От богословска гледна точка - ЦЪРКВАТА = СЪБРАНИЕТО или събраните в името на Иисус Христос са народ + клир. Клирът има учително и освещаващо послушание в Църквата.
В нашия случай, под "Църквата" в твоето изречение отъждествявам църковното учение. То е формулирано въз основа на Св. Писание. По въпроса Църквата не може да каже, че не знае, защото имаме думите на Христа по въпроса. Прочее, въз основа на тези Христови слова Църквата учи, че човешката душа е безсмъртна, че смъртта е преход, а не край и в отвъдния живот има райско блаженство за едни и адски мъки за други като критерият е доколко сме спазвали евангелските закони в живота си и доколко сме съумяли да принесем плодове на покаяние, което ще рече - осъзнаване на нашето отклонение от "правия" път към вечността.
Някои християни, расоносци или миряни, се опитват да налагат свои интерпретации на библейските текстове като учение на Църквата или като вероучение на православните християни.
2) В тази тема се зачена обмяна на мисли доколко проповедта или интерпретацията на отец Лашков се побира в рамките на църковното учение.
Лице е изразило мнение, ако правилно разбрах, че тази проповед на столичния свещеник не е в съгласие с учението на Църквата по въпроса за ада и мъченията в него.
Даде се като "православна" референция гръцки свещеник и преподавател, та и повече, ако информираността ми не е погрешна.
Изразих съждение, че написаното и казано от отец Лашков е не само в съгласие с учението на Църквата, но несравнимо по-православно от професионалния еретик гръцки свещеник.
Тъй като самият се готвя психологически за скорошно преминаване във вечността, съзнавайки греховността си, не ми е никак безразлично дали предстоящите ми страдания ще са състояние или на душата ми ще й е отредено особено място за страдание.
Терзанието на съвестта ни тук на земята е състояние и на определено място. Сравнявайки библейските текстове, мисля, че отец Лашков е превел Писанието и учението на Църквата на възможно най-разбран език за всички духовни, културни и интелектуални нива. Макар проповедта да е негова лична интерпретация, съжденията му с нищо не противоречат на Писание и православно вероучение.
Несъгласието ми с теб е в това, че не намирам отец Лашков да спекулира с проповедта си и че вероучението ни трябвало да мълчи, т.е. да не припомня библейските текстове.
Православният богослужебен ритъм е отредил всяка неделя, както и всеки ден да се чете строго определен евангелски текст, а свещенослужителят да каже проповед върху четения евангелски текст. В това можеш да се увериш, ако се вгледаш в линка, който съм дал от сайта на Пловдивска епархия. Подобна проповед е казана в един неделен ден след Петдесятница като разяснение на евангелския текст, който е отреден да се чете всякога на тази именно неделя от църковната богослужебна година.
Адмирирам интелигентността на отец Лашков, който е съумял завидно да обясни евангелския текст за да се разбере еднакво от всички нива на богомолците в храма.
Кое те смущава чак толкова - напомнянето, че има не само блаженство, но и адски мъки ли?
Редактирано от Prokimen на 19.03.16 12:01.
|
Re: място или състояние [re: Exaybachay]
