О, човеко - аз съм от онези шантави глупци, дето все им е трудно да разберат, какво искат да им рекат другите.
Та не се наемам, твоето лично виждане да го казвам аз - чест ми е, за дето ми даваш това право, но моля те: аз съм си обикновено диване.
Но ще ти разкажа в кратце, една история. Когато бях в театъра, имаше едно цигане - всъщност имаше много, но за това дете искам да обада. Та в детските постановки, всичките деца участваха изцяло по тяхна инициатива и желание - може и да не ти се вярва, но фактически и всякак, истината бе, че толкова много деца искаха да участват, че просто бе абсолютно невъзможно да бъдат приети до едно. Няма такъв начин, един режисьор в едно малко дълбоко провинциално градче, да постави пиеси със стотици деца. Та колкото и да е учудващо, имаше не малко деца от циганските махали - без никакви такива скрити цели и идеи, за противопоставяне на дискриминацията и расизма. Тези деца, просто си имаха духа на артиста, за това бяха избрани. Но едно от тях бе невероятно артистично - така добре стоеше на сцената, че дори и на съвсем обикновения зрител от публиката правеше впечатление. Като цяло мога да кажа, че циганите са артистични, а това дете - Васил се казваше - бе жив и безспорен пример за твърдението ми.
Та - година, две, Василчо в театъра, значи имайки предвид, че един път говорим за дълбоко забутан в географията град и втори път, че говорим за циганска махала, няма да ти е трудно да си представиш, какво бе за това дете, да обиколи цяла България: Шумен, Добрич, Варна, Бургас, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Пловдив, къде ли не. И като посещава тези градове, не ги посещава в престъпната им среда, не с някакви бизнес интереси и не по задължение, а дори и съвсем не между другото, ще добавя, че дори и не като турист: не обичам туристи, с техните фотоапаратчета, вечно бързане и непрестанно бърборене .... бе просто не ги харесвам. (:
Значи, ако следиш мисълта ми, ти става ясно, какви преживявания имаше това дете - разбира се и всички останали деца, но тъй като разказа е за него .... Досещаш се, неговото израстване и развитие, какво представляваше. Но един ден какво се случи. Дойде неговата майка - то бе на около 15 години да речем, не помня точно, но със сигурност, не беше на повече от 15. Извика го от далеч и си тръгна с него. Не разбрах какво става, но и не се намесих - все пак ... нали. На другия ден, детето, като дойде, още с първия поглед, разбрах, че има нещо, нещо нехубаво. Дойде и рече, че повече не може да идва в театъра, родителите му са забранили, защото нямало кой да пасе кравата. Разплака се, с него и аз, и всички останали - плачеше така, както може да плаче само едно безпомощно, разочаровано и с дълбоко наранена душа дете. Аз знаех защо плаче, и то знаеше защо плаче, и всички знаехме. Не бе просто заради театъра и всичкия духовен разкош, който виждаше и опитваше - плачеше, защото въпроса не бе в някаква си крава, кравата нямаше, ама абсолютно нищо общо. Въпроса бе, че родителите на това дете, му забраняваха да бъде различен от хората сред, които живее - нямаше право да не бъде циганин, който да мрази и да бъде мразен от българите. Или казано в прав, буквален и нецензурен текст, със истинските думи, шибаните истински думи - не му позволиха да се измъкне от лайната, издърпаха си го насила, защото това си е насилие.
Аз имам смелостта и безразсъдството, да твърдя, че съм един от най- добрите критици на църквата - в този, а и не само, форум, съм спорил със всички, не само с християните, но и с атеистите, и с поддръжниците на други възгледи, не съм ощетил никого. Може да звучи нескромно и то си е, може да звучи самонадеяно, но който иска да свика комисия от философи, професори и прочие високо образовани хора, и да се пробва в дискусия срещу мен. Толкова е изгнила тази църква, че откъдето и да я подхване човек, е готова паднала - не изпитвам съвсем никакъв проблем, да я разоблича, що за фалшив маскарад е тази църква. Така, че има и една такава работа, дето от друга страна нямам самочувствието - щото на умрело куче нож да вадиш не е нищо особено. Ала винаги, когато съм критикувал, съм и знаел какво точно критикувам - сиреч, не е самоцелно. Защото тъкмо църквата е онзи деликатен инструмент, който ТРЯБВА, който е способен, чрез който може - и е било - да се помага именно на такива хора, като това дете.
Тази задача държавата не може да я свърши - никога не е можела и никога няма да го може, това не е нейна работа, политиката е некомпетентна за такива въпроси, а и поначало те не са в сферата на политиката. Това е работа на църквата и само на църквата - на домът Христов, домът на молитвата, лечебницата на душата. Няма друго място в обществото, няма друга институция, няма друга среда, която да обърне внимание на ИНДИВИДА, на неговата душевност и цялост. И трагедията на западния интелектуалец се състои именно в това - той не разбира прекрасното в човека, невидимата му нишка с Бога, не може да вникне в дълбочина относно тези въпроси, остава си на ниво ум, на интелектуално ниво, на мислене и философстване, сърцето на тези хора е закърняло, чувствителността им е притъпена и е притъпена именно в университетите, които завършват, защото в училищата се акцентира единствено и само на знанието, на запаметяването и интелектуалните способности, и да се обръща някакво внимание на сърцето, за съжаление то е на най най заден план, в дъното на списъка, "ако остане време", пък то не остава, всичко бърза, целия свят бърза, колко пъти съм ги спирал "за къде бързаш бре" и всеки само повдига рамене, никой не знае, но бърза, запъхтян, едвам диша, целия в пот, но бърза ли бърза. Като бездомните кучета - пробвал съм: както карам колата и кучето се спуска да лае, спирам колата и го наблюдавам, какво ще направи сега .... и то не знае, чуди се как да реагира. Е - църквата е мястото, в което спираш. Така, че колкото и да критикувам църквата, знам и нейното предназначение, и какъв хаос настъпва, когато подобна среда, липсва в обществото. И те ти на - хаоса си настъпва все повече, в днешния свят имаме телевизори, цъкаш копчето и гледай за какво иде реч: безредие по всички параграфи. Чувай Гергено, че със закон, наука и философия, ще ми опазиш ред в обществото - слепци.
|