Матей 3:11 "аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;"

Огънят е дарът на благодатните Божествени енергии.


". . .Появата на Св. Дух при личното Му слизане е съвсем друга: сега Той идва в качеството си на Лице на Пресветата Троица, независимо от Сина по ипостасния Си произход, макар и изпратено в света "в името на Сина". Явява се във вид на "огнени езици", разделени и падащи върху всеки от присъстващите, върху всеки член на Тялото Христово.

Това вече не е явление на Св. Дух пред цялата Църква като Тяло. В случая то не може да бъде функция на единството. Св. Дух се явява на личностите, белязвайки всеки член с печата на собственото и неповторимо отношение към Пресветата Троица, и има "присъствие" във всяка личност. Как?

Тайна е, тайна на унижаването, кеносис на слизащия в света Дух. Ако в кеносиса на Сина ни се яви Лице, докато Божеството остана скрито в "образа на роба", в съшествието Си Св. Дух откри общата природа на Пресвета Троица, ала притаи зад Божеството Си Лицето. Той не се откри, остана някак скътан в Своя дар, за да може този дар да бъде изцяло усвоен от нас.

В един от химните си св. Симеон Нови Богослов прославя тайнствено съединяващия се с нас и възлагащия ни пълнотата на Божеството Св. Дух така:

"Благодаря Ти, че като същински Бог над всичко Ти стана един дух с мен, неслитно, неотменимо, неизменно и сам стана в моите очи всичко и във всичко: неизказана храна, доставяна даром, която неспирно се излива в душата ми и обилно тече в кладенеца на сърцето ми; одежда, която блести, покрива ме, пази ме и изтребва демоните; пречистване, което ме измива от скверното с непресекващи и свети сълзи, подарени от Твоето присъствие у приемащите Те. Благодаря Ти, че стана за мен ден невечерен и слънце незалязващо ­ Ти, Който няма где да се скриеш. Та Ти никога от никого не си се крил, никога от никого не си се гнусил, но когато не желаем да дойдем при Теб, ние сами се скриваме от Тебе".

Според мистическото предание на източното християнство Петдесетница, която известява на човешките личности присъствието на Св. Дух ­ зачатък на освещаването им, ознаменува крайната цел, финала, и в същото време отбелязва първите стъпки на духовния живот.

С вселяването Си в нас Св. Дух ни преобразува в обител на Св. Троица, защото Отец и Син са неразлъчни от Божеството на Духа. Ние приемаме, по думите на св. Симеон Нови Богослов, "непокрития огън на Божеството, защото Сам Господ казва: "Огън дойдох да туря на земята" (Лука 12:49). Какъв е този огън, освен единосъщният по Божество Дух.

Пресвета Троица заживява в нас и ни предлага обожение, отдава ни Своите нетварни енергии, Своята слава, Своето Божество, всевечната Светлина, към която трябва да се приобщим.

Поради това св. Симеон Нови Богослов споделя, че благодатта у хората не може да остане скрита, че присъствието на Пресветата Троица у тях не може да не се прояви. Както твърди този велик мистик,

"ако някой каже, че всеки от нас, вярващите, е получил и носи Духа, без да осъзнава и чувства това, той богохулства, понеже ни представя един лъжещ Христос, казал: "ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Йоан 4:14), и още: "Който вярва в Мене, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода" (Йоан 7:38). Тоест, ако изворът клокочи, то навярно изтичащата и разливаща се от него река е видима за тези, що имат сетива. Но ако това се извършва в нас, а ние не чувстваме и не осъзнаваме нищо в себе си, явно че изобщо няма да усетим нито вечния живот, нито ще видим светлината на Св. Дух, а ще пребъдем мъртви, слепи и безответни в бъдещия живот, както в настоящия. Ще се окаже, че надеждата ни е напразна и пътят ни е пуст, ако все още сме в смъртта, ще значи ако сме мъртви духом и не долавяме полъха на вечния живот.

Но всъщност не е така, не е. Аз пак ще кажа това, което неведнъж съм казвал и не ще престана да повтарям: светлина е Отец, светлина е Син, светлина е Св. Дух; тримата са една светлина, преди времената, неразделна, неслята, вечна, несътворена, незалязваща, неизмерима, незрима, защото е и извира от съществуващото извън всички и над всичко; никой не може да я види, преди да се пречисти, и не може да я получи, преди да прозре. Защото първо следва да я видиш, а след това да я събираш с много подвизи..."

Из очерка "Мистическото богословие на Източната църква"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите