Празнуването на Петдесятница в тогавашния юдаизъм се е асициирало и с възпоменание на даването на Закона на планината Синай. В тази светлина огънят в Деяния е символ на Божието Присъствие и даването на нов закон и/или ново пророчество към Израел.

И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа,
и се спряха при полите на планината.
А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл
върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ,
и цялата планина силно се тресеше;
и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен.
Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.
И слезе Господ на Синай планина, навръх планината,
и повика Господ Моисея навръх планината,
и Моисей се качи.

(Изход 19:17-20)

И сега се замислих за следното:

Защо обаче в Деяния 2, за разлика от Изход 19 се говори за няколко огнени пламъци?

Допускането ми е, че това е поради множествеността на получателите и опосредителите.
В Изход е само един - Моисей, в Деяния са няколко - апостолите.

Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие
бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше
силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха,
и се спряха по един на всекиго от тях.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)