|
Тема |
Re: нашата борба и светостта [re: Prokimen] |
|
Автор |
Prokimen () |
|
Публикувано | 23.09.14 19:27 |
|
|
Отново се намесвам в неясната тема за дискусия. Пътеводителят - заглавие указва на т.н. "невидима бран" - заглавие на книгата на преп. Никодим Светогорец и преди да си разкажем аскетическите подвизи, стигнахме до под "кривата круша" да спрягаме светостта в старозаветното й разбиране и обяснение от един от най-добрите български богослови.
Цитираното съждение на уважаемата специалистка по Стар Завет е вярно, но крайно недостатъчно за да се разбере старозаветното схващане за святост, откъдето и последва резонният въпрос, който всеки нормален човек би си задал, когато ненормално си играем на аскетика и святости, демек, оригинално превземане.
Уж сме грамотни хора тук във форума, все християни с многогодишен стаж за пенсия на Небето, а някак несериозно богословстваме и доказваме, че богословието, както и спасението стават въпроси от наниза ни хоби-та, наред с въпроса за футбол и други пикантности.
Спрягайки светостта в живота ни и засягайки Стария Завет, запита ли се някой къде го Светият Дух? Действал ли е Той в Стария Завет, след като Христос заръчва на апостолите да стоят в Иерусалим и да Го чакат, Който трябвало да бъде изпратен от Отца заради кръстните страдания на Сина?
Колкото до Стария Завет, там има две понятия, които заслужават малко по-сериозно внимание - "кодеш" = святост и "цедек" = праведност. И двете изразяват връзката с Бог в изпълнение на Неговите заповеди или нравствена чистота в противоположност на греховността.
За старозаветния "християнин" само Бог е свят, а това, което ние днес разбираме под святост със или без Светия Дух - тогава за онези хора това е било праведност.
В контекста на надприказването бих желал да вмъкна въпроса за сърдечното обрязване (Второзаконие 30,6). Някой от тук пишещите опитвал ли се е да пристъпи към него, преди да се гъделичка с митарите бесове?
Редактирано от Prokimen на 23.09.14 19:29.
|
| |
|
|
|