Изключителен филм. Ей, батка, връщаш ме много години назад, към една "бяла" нощ.

Кога ли пуснаха "Покаяние" в София?... През 89-та или нещо такова, и то мнооого късно вечерта. Хем, разбираш ли, афишират “гласност и перестройка”, хем прожекцията свършва в час, когато зрителите трябва да се прибират без помощта на градския транспорт. Такъв един смешен филтър измислиха болшевиците. Естествено, безрезултатно. Салонът бе пълен. А нощният преход до дома се оказа дори услуга. Имах 2-3 часа часа за спокойно размишление в/у филма, безумието на режима и промените в статуквото. Патрулиращите куки ме спираха, грижливо разпитваха и записваха в разни тефтерчета, а аз почти се изкушавах да им покажа среден пръст и да кажа: ей, глупаци, наистина идва ново време.

Подобни събития (като “Покаяние”) бяха капка вода за умиращите от жажда в пустинята, дет се вика. Не знам обаче как- и дали въобще- биха го пълнокръвно оценили хора, които не са изпитали диктат на безбожни простаци, и не знаят от опит какво означава хапче надежда в смъртоносната гнусотия на соца.

Последната реплика, доколкото помня, беше нещо от рода: "А за какво има улица, щом не води до храма?"

Редактирано от Cardo на 08.03.13 23:26.