|
В отговор на:
Да, голям грях, който съм изповядал но май пак трябва да го изповядам, беше участието ми в конфликта, довел до оттеглянето на Валентина. Клубът просто е загубил православния си характер, това дори официално бе обявено - "клубът не е на православните". Съответно и православните участници ги няма, дирските спамъри се вихрят... мерзост запустения. Като се има предвид какво цъфти и из другите православни сайтове и форуми - осъждане на свещеноначалието, оригиналничене и "преоткриване на православието" от разни голобради младежи и зашеметени девойки, загубата дори на една православна медия е тежък грях.
Не ми се искаше да вярвам, че ще доживея онова, за което тук някой бе пророкувал - че този форум един ден ще стане форум на хулители, че хулителството ще бъде толерирано, щото видите ли, критикарството съчетано с хулителство, едва ли не било градивно, че Правилата на форума в това отношение ще се потъпкват от самите модериращи.
На фона на нестихващите месеци наред хуления в медиите насочени срещу висшия клир на БПЦ, това е понятно. За малцина обаче е понятно това, че това става с една единствена цел: да се омъскарят всички, до един, да внушат и съблазнят, налагайки за истина максимата . Друг е въпроса, кой доколко съзнателно или не участва в тази Съблазън.
Ала горко на онези, чрез които Съблазън дохожда.
Оня ден в предаването "Вяра и Общество" г-н Горан Благоев стигна дотам, щото да цитира и чуждата преса, обсъждаща "църковните проблеми" и заключи: Видите ли, и там знаят за дарения линкълн. Я да видим сега, кой е по-голям дарител: дядо Добре, който дари 36000 или дядо Кирил, който взе 35000 щатски долара.
И никой от хулещите досега не пожела да чуе, че колата е дадена за временно ползване. Но и да е дарена, тя ще е дар на Митрополията, а не на митрополита. После в предаването по телефона започна - и това бе съвсем естествено - едно грухтене от "загрижени" овчици и едно толериране на това грухтене. След всички свинщини, които се случиха, иди доказвай, че нямаш сестра.
През цялото време ние искаме успешна Църква - в частност, търсим благополучието на Църквата в нейното свещеноначалие - искаме в светия Синод да пребъдват свети люде. Да, ама не. Ако ние не сме свети, то и онези "горе", които са едни от нас, няма как да са свети. Всъщност, не знам - знам, че Господ дава много повече от онова, което засружаваме, следователно максимата "какъвто народа, такива и началниците" тук е неприложима - не ги заслужаваме и толкоз. И ако хулим началниците си - тези, които са ни дадени, а не ги заслужаваме, понеже самите ние не сме свети, то вършим най-страшния грях и Христос не е с нас.
Перефразирайки:
Хората не обичат началниците. Началниците по презумпиця за лошия винаги са лоши. Затова и чернодрешковците от клира са черни. Няма началник, който да удовлетворява всички. „На едни им харесва попа, на други - попадията” е глупава поговорка, но тя отразява проблема.
Започваме да живеем без илюзии – това е прекрасно! Досега бяхме свикнали с това, че Църквата се възражда, а се оказа, че много лесно ни побеждава сатаната, както направи и сега. Понеже ние не сме се научили да обичаме дори ближните си, какво остава за враговете ни. Затова и злобеем срещу братята си, готови сме да ги разкъсаме, дори и на всеослушание, пред цялото Общество, пред цялата Вселена.
Не сме се научили и да се молим един за друг, готови сме единствено взаимно да хулим, прикривайки тази гнусота с фалшивата претенция за изобличение. Готови сме с радост да се гнусим от свещеноначалието и да го унижаваме най-цинично, търсейки мъст: "Нека се покаят публично, искаме да ги видим унизени, гиди маскари с маскари. . .".
Да, това всъщност търси плебеят: "Хляб и зрелища". Не, дори това не е вярно - сега обезумелия народ търси зрелищата, а после търси още и още за консумиране. Защото хляб има предостатъчно - достатъчно е да надниквате всеки ден в контейнерите за смет или да се взрете в една количка на клошар - от онези, които ровят из боклука. Ала зрелищата, пикантериите, извратеностите, ако щете и перверзиите са все недостатъчни - за тях народа все ще е гладен и ненаситен. Затова и има надпревара за предлагане точно на тази стока.
Светът се побърка и е щастлив от това. Стигна се дотам, щото в храмове могат да танцуват обезумели хора и мнозинството - дори и на най-високо ниво - да го смята за правилно.
Всичко това ни изобличава. Нима това е обяснимо? Нима това не е свидетелство, че сме загубили и се намираме в бедствено положение? Но апостол Павел, който се смятал за най-грешния на света, именно за това говори: „Станахме като измет на света, измет за всички досега.”.
Защо сме дошли в Църквата, ако искаме само радост и благополучие? А гонения? А нима сега не са времена, когато вече ни гонят – справедливо или несправедливо – това не е важно. Разбира се, ние, грешните, сме дали повод за това. Въпросът не е в това, а в начина, по който се отнасяме към това – като по-големият син от притчата за блудния син, който не искал да има нищо общо с малкия, който станал позор за баща си? Той е лош. Той опозори Църквата – бащата и цялото семейство, което сега сочат с пръст...
Или ние гледаме на своя брат от клира по същия начи: позориш Църквата, измет с ъс измет такава ? и дори не си даваме сметка, че този човек може и да се кае, но не пред прожекторите и не за чужди грехове, а за лично своите, които сам той най-добре знае. Понеже отстрани нещата може и да изглеждат едни, а всъщност да са съвсем други.
Впрочем, аз искам да съм в Църквата - в едно с житото и плевелите. А вие ?
. . .
Редактирано от Ежко на 26.11.12 17:04.
|
И тук дойде "осъждане на свещеноначалието" [re: фaмyлyc]
