Тема „Причината за злото” на Тимотей

Здравей Ежко,
Понеже повдигна въпроса за Исусовата молитва, използвам повода да ти поместя нещо, което ти бях приготвил навремето за темата на Исихиа за молитвата, но така и не успях да ти го пусна.

Два интересни текста:

Йоил 2:32
И всеки, който призове името Господно ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика.

Деяния 2:21
И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

Които показват, че това важи и за двата Завета. Но в Новия името на Исус (Иисус, за кеф на Исихиа) е употребяваното най-често не просто, защото Исус е казал така, а защото Той е нашият Първосвещеник, който стои пред престола на Отца за наш вечен Ходатай.

1 Тимотей 2:5
Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,

Евреи 7:25
Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

Ясно е, че за спасението трябва да се призове Името Господне и Исус е най-често употребяваното име от нас, но... обикновено за първообраз на тази молитва служи следния текст:

Лука 18:38 (РИ)
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

Лука 18:38 (СИ)
Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!

А над когото Господ се смили, то него Господ и ще помилва.

За разлика от останалата част от тълпата, за която Исус беше Исус Назарянина, Презрения, каквото е значението на думата Назарянин, то този сляп човек с вярата си видя това, което виждащите не можаха да видят. Видя в Исус Господа и го нарече с това име пред цялата тълпа. Но за нас по-важното е не толкова това, че този човек просеше милост, а че когато Исус чу молитвата му го запита:
41а Какво искаш да ти сторя?

Така че когато използваме думата „помилвай ме”, то Господ очаква и пита в какво точно искаме да се изрази това помилване.

41б А той каза: Господи да прогледам.

Виждаме в слепеца Вяра, че Исус е не просто име на човек, а името, което Господ взима за Себе Си за времето на Своето пребиваване в човешка плът. Името, което се призовава за спасение, чрез смиляване и помилване, според казаното от Пророците. Виждаме Вяра, която иска нещо точно определено за просещия. И той поиска да прогледне, а това проглеждане го направи способен за следното:
43а И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога.

И той получи не просто защото просеше с Вяра, но защото просеше нещо, което беше и по Божията воля, да може да върви след Исус.

Затова в следващия малък трактат си позволих да застана молитвено пред Бога и да Му кажа в какво точно искам да се изрази помилването Му към мен.

Исусова молитва

(поетични размисли)

Господи, Исусе Христе,
Сине Божий,
помилвай грешника в мен
да е към Тебе устремен.

Господи, Исусе Христе,
Сине Божий,
не отнемай от мене радостта
пред Теб в молитва да стоя.

Господи, Исусе Христе,
Сине Божий,
в молитва пред Тебе стоя
да изчистиш от мене греха.

Господи, Исусе Христе,
Сине Божий,
добавяй ми Ти дръзновение
да побеждавам във моление.

Господи, Исусе Христе,
Сине Божий,
дори в молитва да отслабвам
на Твоята милост се надявам.

Господи, Исусе Христе,
Сине Божий,
грехът ме често побеждава
но Ти укрепвай ме със вяра.

Господи, Исусе Христе,
Сине Божий,
не от мен е силата да победя,
но от Теб е силата в Духа.

Амин
Петък 19.08.2011г. 21:40 часа

И малко допълнителен обяснителен коментар:

За 1
Моля се за грешника в мен да е устремен към Исус, защото това е прицелната точка на моята вяра.

Филипяни 3:14
пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

За 2
И се моля Господ да не отнема от мен тази радост, защото ако не беше казал да доведат слепеца от Лука 18:35-43, то той въобще не би имал възможност да представи пред Него просбата си.

За 3
Това е единственият начин грешникът в мен да остави своя грях, защото колкото повече се устремяваш към Христа, толкова повече се приближаваш до Него, а това е свързано с оставяне на греха. А ето и думите на един от първите, които ревностно са се устремили към същото.

Филипяни 3:8
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,

За 4
Човешката слабост и гузна съвест обикновено карат човека, дори християнин, след грехопадение да се скрие от Бога, вместо да застане покайно пред Него.

За 5
Къде поради слабост, къде поради нехайство, човек разбира, че единственото нещо на което може да се надява е Божията милост. Божията милост поведе Исус по път, където слепецът можеше да чуе за Него и да го срещне реално в своя житейски път, за да покаже вяра, да попроси милост и да получи Спасение и проглеждане.

За 6
Въпреки всички молитви и старания, ние въпреки всичко си оставаме човеци, които твърде много грешат и се обезсърчават от това, но даруваната от Светия Дух вяра въздига духовно просещия за нови духовни борби.

Яков 3:2а
Защото ние всички в много неща грешим;

За 7
Смиреното признание на осмислилия всичко попросено по-горе, че ако въобще човек в нещо става способен за Богоугождение, то е единствено чрез изпросената в молитва милост и благодат Божия.

И видя се благоугодно на Светия Дух да ми добави и някои слова в добавка към тези ми мисли от Преподобни Филотей Синайски.
„Четиридесет глави за трезвението” Добротолюбие Том 3 на Зограф

Глава 2
„... Така още от утрото, казва някой, трябва мъжествено и неотстъпно да застанат при дверите на сърцето с неизменно помнене на Бога и непрестанна Иисусова молитва. И с тази духовна стража да изтребват всички грешници на земята, т.е. чрез вярното, усилено и издигащо горе помнене на Бога да посичат заради Господа главите на силните и подбуждащи войната помисли. ...” (Стр. 420)

Глава 7
„Има война, в която духовете на злобата тайно се сражават с душата посредством помислите. Защото, както душата е невидима, така и тези зложелателни сили съобразно нейното същество я нападат чрез невидима война. И може да се видят в нея и оръжия, и планове (на разположението на войските и воденето на битката), и измамни хитрости, и устрашаващи нападения (стремителен натиск, който цели да предизвика страх), и ръкопашни схватки, и победи, и поражения, от едната и другата страна. Едно само не достига в тази духовна, описвана от нас, война в сравнение с чувствената – определено време на обявяване на войната. За чувствената война обикновено се определя време и тя се води по установени правила; а тази (духовната) без предупреждение избухва внезапно около самите дълбини на сърцето и като вземе превес чрез съгласието на сърцето с внушаваното от врага, убива душата посредством греха. Заради какво се повдига срещу нас това воюване и тази борба? Заради това – да не бъде изпълнявана от нас Божията воля (т.е. Божиите заповеди), за което се молим: „да бъде” в нас „Твоята воля” (Лука 11:2). И ако някой, като спре своя ум от блуждаенето и го постави в съвършена трезвеност в Господа, започне внимателно да наблюдава техните (на невидимите врагове) нахлувания (в сърцето) и стълкновения (схватките с пребиваващия в трезвение на ума), които после се превръщат в мечтания на фантазията, той ще узнае това от опит. Поради това и Господ, Който като Бог предузнава замислите на злобните демони, за да попречи на тяхната цел, е дал Своите заповеди с предупрждения зя нарушителите им.” (Стр. 422,423)

На практика точно така става и го знам от личен опит. Текстът го помествам и заради Мая, за да не каже, че само тя минава през такива борби. Но за разлика от нея, която се оставя тези неща да я владеят, защото не иска да ги остави, нито пък иска помощ от Бога за това, други хора ревностно се подвизават в молитва и търсят Божията благодат за победа в битката със страстите в тях и греховете, които те произвеждат.

Завършвам с Глава 26
„Пази своя ум с крайно напрежение на вниманието. Още щом забележиш (вражески) помисъл, веднага му се противопостави, но заедно с това бързай да призовеш Христа Господа за отмъщение. А сладчайшият Иисус, докато ти още говориш, ще каже: „ето, Аз съм с теб, за да те защитя”. Но и след това, когато след молитвата всички тези врагове бъдат усмирени, пак продължавай усърдно да внимаваш в ума. Ето вълните (на помислите) отново в още по-голямо множество и от предишните, една след друга се устремяват върху теб, сякаш душата е потопена в морска бездна и вече загива. Но и Иисус отново, призоваван от Своя раб, като Бог запрещава на злите ветрове (на помислите) и те утихват. А ти, като получиш свобода от вражеските нападения, начаса или на минутата прослави Спасилия те, и се вглъби в мисълта за смъртта.” (стр. 433)


И както са казвали пустинните отци:
„Няма по-голямо оръжие от това да биеш демоните с Исусовото име в молитва!”

И на всеки греховен прилог в мисълта, ако отговориш веднага, дори само с първия стих, то го обезсилваш значително. И колкото и пъти да ти го предложат бесовете, ако продължиш по този начин, ще се откажат, защото с всяко изкушение, те ти набавят многократно по-голямо благословение от молитвата.

Често ми припомнят делата на един злотворец в моя живот, за да ме предизвикат към гняв, но колкото пъти ми го припомнят, толкова пъти се помолвам, щото Господ да помилва въпросния човек. И напоследък демоните нещо се умълчаха, да не би Господ да вземе наистина да го помилва. И понеже аз съм си блатен гадник, да взема и без прилог да се помоля пред Бога за тая грешна като мен душа, щото Господ да я промени, както е започнал да променя мен, и в Христа да я направи различна и благочестива. Та не само бесовете да ми правят гаден живота, ами и аз да направя гаден техния.

И, за да не изпадам в греха многоглаголание...

Поздрави
Жабчо Грешномногий

Блатни сентенции: „Внимавай на себе си, търси Господа, споменавай Го в молитва, докато те помилва, и ще се спасиш!”