|
Здравей Ежко,
Продължваш да се опитваш да нагласяваш текстовете да кажат неща, които не казват. Това издава духовна слепота и инат.
И даже това да нарушава Никейското Символ верую, пак на Ежко не му пука, нали гуру Софроний го е казал и написал. А Жабокът става „модернист”, защото държи на Никейския символ, а откровението на Софроний е по-древно от него.
-----------------------------------------------
Забележка
Следва извадка от темата ми:
ВНИМАНИЕ ПРЕЛЪСТИТЕЛИ!
Автор oldfrog (ентусиаст)
Публикувано 01.02.09 22:52
Ставаше въпрос за някои писания на Софроний Сахаров от книгите му,
и небезизвестната книга „Откровените разкази на странника пред неговия духовен отец”.
Ако съм успял да сглобя коректно линка тука е към статиите на Игнатий Брянчанинов за Исусовата молитва в Аскетични опити 1, което е поместено в Библиотека Благовещение или както е позната Голямата Руска Православна Библиотека. Този предговор, който постави началото на моята богословска война със Силуан и Софроний преди три години, както и трите статии на Епископ Игнатий, с които, според автора на предговора, изброените книги влизат в противоречие.
------------------------------------------------
Да си дойдем на думата, Ежко,
И каквото и значение да се опиташ да придадеш на 2 Коринтяни 1:8 то текстът пак нЕма как да каже това, което ти искаш, и да оправдаеш Силуан-Софрониевата концепция за "Дръж ума си в ада и не се отчайвай".
Извадката е от пост до Майкал на 02.02.09 21:50 в горепосочената ми тема и тя не оставя никакъв шанс текстът на (2 Кор. 1:8) да казва това, което ти му приписваш:
------------- начало на извадката ---------------------
Мисъл на Софроний от книгата му „Ще видим Бога, както Си Е” цитирана в предговора към книгата на Игнатий Брянчанинов:
„Описваното от мен време на отчаяно покаяние...” (с. 31).
Е един практичен израз на мисълта, върху която той гради своята духовност и споделена в интервюто му в ПравославиеБГ:
„Стой на ръба на отчаянието и, когато то стане по-силно от тебе, така че да нямаш повече сили, отстъпи и пийни чашка чай.“
Авторът на предговора дава следния коментар към цитата от стр.31:
„По учението на Светите Отци отчаянието е право противоположно на покаянието.”
А това беше ключът, за да направя подробното богословско обяснение, защото Светите Отци са вещи интерпретатори на казаното в Писанието.
Отново досадно го помествам:
„Без да ги познавам, смятам, че това е почерпено по-скоро от Жан Пол Сартр или Албер Камю, но не и от Апостол Павел.
2 Коринтяни 4 глава
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, НО НЕ ДО ОТЧАЯНИЕ;
9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
Бог дава изпитания, за да покаже нашата слабост и Неговата сила. И каквото и да е изпитанието, има нещо, което отсъства в истинския християнин, особено по отношение на Бога, а това е ОТЧАЯНИЕТО.
ИСТИНСКИЯТ ХРИСТИЯНИН ВИНАГИ ИМА СПАСИТЕЛНА НАДЕЖДА В ХРИСТА за спасението от греха и житейските беди.
БЕЗНАДЕЖДНОСТТА, ДОКАРВАЩА ОТЧАЯНИЕ, Е НЕЩО ХАРАКТЕРНО ЗА НЕПОЗНАЛИТЕ БОГА!
Изключението
2 Коринтяни 1:8
Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото ОТЧАЯХМЕ се дори за живота си;
Това за живота, като съществуване, е нещо нормално, но не и когато става въпрос за вечността. По въпроса за вечността Апостол Павел никога не стига до Отчаянието, в което стои Софроний Сахаров.
Това последното го пиша, за да стане ясно, че след като е в отчаяние по въпроса за вечността, значи Софроний Сахаров не е познал още истински Бога. А след като не е познал истински Бога, как ли пък ще бъдат виденията на суетния му ум с Божествен произход.”
------------------------ край на извадката ----------------------------------
Забележка
В сравнение с „не се надявахме” на СИ си е май по-добре „отчаяхме” в РИ, защото отчаянието е точно това, да изгубиш всякаква надежда („не се надявахме”). Справката в речника на Стронг, който го има, заедно с новото издание на интерлинеарния буквален превод на Новия Завет, на пазара, показва, че G1820 (ексапореомай) означава: в голямо затруднение съм, губя надежда, отчайвам се, много съм смутен и объркан. Важи и за 1:8, и за 4:7. По-важното е, че който и от синонимите да изберем, той противоречи на идеята за „дръж ума си в ада и не се отчайвай”. Силуан така ще излезе по-голям и от Апостол Павел, който е бил в житейска ситуация, която води всеки нормален човек до отчаяние. Но да оставим Апостол Павел сам да обясни ситуацията с нейните поуки.
Внимание!
Ще има известно затруднение за разбиране на написаното от мен, защото едновременно използвам едни и същи текстове в две различни направления:
Срещу – „отчаяно покаяние” на Софроний
Срещу – „дръж ума си в ада и не се отчайвай” на Силуан
И малко допълнителен коментар към изложението ми във „Внимание прелъстители!”. Ако за житейското ОТЧАЯНИЕ Апостол Павел говори в 1 глава на 2 Кор. То за победата над него Апостолът дава последната си редакция в 4 глава.
И ако без Бога наистина стигаме до ОТЧАЯНИЕ, а целта на изпитанията е точно за това, „за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас” (стих 7), то с Бога, каквото и да става, може да сме в недоумение „НО НЕ ДО ОТЧАЯНИЕ” (стих 8).
Ако използваш само първата част от думите на Апостол Павел, без да си дадеш богословския труд да разкриеш контраста на идеята му докрай, което е оригиналният замисъл на Апостола, ще можеш да си доказваш всяко безумно хрумване на ума си. Но това е употреба на Писанието да разкриваш СВОИТЕ ИДЕИ чрез него, а не ЕЗКЗЕГЕТИЧНО ДА РАЗКРИЕШ НЕГОВИТЕ.
Идеята на текста е, че оставени сами на себе си винаги ще стигаме до Отчаяние от житейския натиск, но с Божията помощ това никога няма да стане. Може да сме в недоумение, да нямаме обяснение на нещата, но нЕма да стигнем до Отчаяние. И това е, за да разберем, че силата за устояване идва само и единствено от Бога, за да нЕма възгордяване у никого. Това е значението на текста и целта на Апостол Павел, насърчаване на братята, които са в изпитание свръх силите си, за да разберат какво точно израстване в тях цели Бог с това.
ОЩЕ НЯКОИ РЪЗСЪЖДЕНИЯ
Вероятно бъдещо пребиваване в Ада, според Писанията, има за цел да докара всеки до страха на „Отчаянието”, за да се опита да накара човека да направи всичко възможно да ИЗБЕГНЕ това място, като молитвено призовава Божията благодат. Защото навсякъде в Писанието се говори за Ада, като място без надежда, което естествено ще докара Отчаяние.
Силуан прави точно обратното, ИЗБИРА това място и въобще не се отчайва.
И тук глупчовците, неразбрали предупреждението на Писанията, наивно ще си мислят, че Силуан в тази ситуация се ползва от благодатта на Апостол Павел, която е описана в 2Кор. 1:8,4:7. И че молитвеното призоваване на Божията благодат ще помогне.
Ето тук е ВЕЛИКАТА ИЗМАМА И ЗАБЛУДА на Дявола за всеки, който се върже на тези неща.
Адът е единственото място, от което Бог не слуша молитви. Защото в Ада са тези, които са отделени от Бога. А тези, които Бог е отделил от Себе Си, Той, Бога, не ги слуша по причина на това им отделяне.
Псалми 23:4 РИ
Да! и в долината на мрачната сянка АКО ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
„АКО” издава условното наклонение на стиха.
Дори когато Давид говори за своето пребиваване в долината на мрачна сянка, той пак иносказателно говори, че дори да е в състояние в този свят, което му докарва вечност в Ада, той все още е в този свят и все още има надежда да бъде вразумен и чут от Бога, от която надежда Давид се възползва, чут е и е възстановен в крайна сметка.
Да не вземе някой случайно да тръгне да доказва с този текст практиката на Силуан и Софроний.
Йов 10:21
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -
Който си даде труда да прочете цялата тази десета глава ще види какви чувства изпитва Йов пред вероятността да попадне в Ада. Страх, ужас, отчаяние от вероятността да попадне там, а „веселият олимпиец” Силуан казва „дръж ума си в Ада и не се отчайвай”.
Йов 19:25
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Но това е Йов, когото Бог намери праведен в този свят, а не в Ада, където Силуан и Софроний държат умовете си. Праведност доказвана, изпитвана и очиствана в този свят, където е единственото място за това. Праведност, която, каквото и да е състоянието на праведника след изхода му от този свят, ще му даде възможност да види изпълнението върху себе си на Йов 19:25-27, но за неправедните следва продължението на Йов 10 глава.
Йов 42 глава
1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
Това Йов в Ада ли го направи или в този свят?
7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и пренесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
Да се вижда тук някъде Йов да изпълнява заповед на Господа да се помоли за приятелите си, като „Държи ума си в ада и не се отчайва”.
Всичко става на земята, а и Молитвата на Йов е специално заповядана от Господа като последен изпит на праведността на Йов, ще се смили ли молитвено за толкоз много огорчилите го негови приятели.
10 И Господ преобърна плена на Иова, КОГАТО ТОЙ СЕ ПОМОЛИ ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ;
А защо Бог не зачете молитвите и жертвите на Йов за неговите деца?
Къде са те с оглед на вечността, Писанията не казват, но казват, че, за да бъде изпитан Йов, Бог не постъпи според молитвите му.
Ной, Даниил и Йов са хората, за които чрез Пророк Езекиил Бог свидетелства, че те са от възлюбените Му Праведници Езекиил 14:13-20.
Езекиил 14 глава
19 Или ако нанесях мор върху оная земя, и излеех яростта Си върху нея с кръв, та да отсека от нея и човек и животно,
20 пак, заклевам се в живота Си казва Господ Иеова, ако бяха всред нея Ное, Даниил и Иов, те не щяха да избавят нито син нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си;
Ако за тримата Йовови притятели Бог заповяда на Йов да се помоли за опрощение пред Него, то в този пасаж виждаме, че по никакъв начин, дори и с молитва, Йов не може да отмени наказанието на Бога над нечестивите, дори да са му най-близки роднини. Наказание, чиято предистория е в този свят, за да завърши в окончателния си вид в бъдещия свят.
Този пасаж от Пророк Езекиил не оставя никакво място за Силуан-Софрониевите практики.
„дръж ума си в ада и не се отчайвай”
„моли се за всички”
„кай се за всички”
Щото това е „целия Адам”
Да, ама Ной, Даниил и Йов са си те самите, а „останалия Адам” това не го ползва, защото тяхната праведност си е ЛИЧНО ТЯХНО притежание пред Бога според цитирания пасаж, а останалите ще си получат според неправдата, част в този свят, останалото във вечния.
РЕЗЮМЕ
И от всичко дотук се вижда, че молитва в Ада е всъщност безсмислена, според Писанията, защото е от място, където Бог не слуша нищо, отрича справедливи Божествени осъждания и по тази причина е БОГОХУЛНА!
Молитвите са за този свят и са по Божествени предписания! А това означава, че те се извършват на места и със съдържание, които Бог определя. Вярно, че вече може да се призовава Божието име на всяко място, но от този свят, докато Адът не е от този свят, и като такъв, не е място, от което може да бъде призовано Господнето име. Местата по-долни от земята, или Ада, не са земята, както и земята не е местата, които са по-горни от нея, а това са небесата, където обитава Бог.
Мисълта „да държиш ума си в Ада и да не се отчайваш”, дори като хипотеза, макар че за Силуан и Софроний това е действена практика, лишава човека от здравословния страх на Божественото осъждение, което е вечно. И това е най-сериозното измерение на „Страх от Господа”. И ако той е начало на всяка мъдрост и води до изключително трезвение, според светите отци, а по този начин се елиминира елегантно от Дявола, то какво ще възпре човеците да не си натрупат още беззакония върху беззаконията. Тази реплика прави Ада още по широк и ще му достави още неизброимо множество поданици.
И виждаме всъщност двете изключително опасни крайности в богословските възгледи на Силуан и Софроний:
Отчаяно покаяние – издаващо непознаване на Бога от Софроний.
Дръж ума си в ада и не се отчайвай – издаващо неразбиране за духовната служба на християнина от Силуан.
Ежко,
За пореден път ти показвам как АЙЗЕГЕТИРАШ (влагаш) своите мисли в Библейските текстове, вместо да ЕКЗЕГЕТИРАШ (извличаш) оригиналната авторова идея. И от приведения пример това са две напълно противоположни и по тази причина взаимоизключващи се идеи.
Кроко много добре ти каза, че се опитваш непрекъснато да цитираш текстове и коментари, които някак си приличат на застъпваната от теб идея и дано някак някой се убеди в „правотата” ти. За хора, които си дават труда да изследват сериозно текстовете и да вникнат в съдържанието им, а имат естествено и необходимия духовен потенциал за това, опитите ти стоят много... .
В „абисалните дълбини” Софроний може да пребивава в „отчаяно покаяние”, но то е единствено по причина, че Истинският Бог не пребивава в „абисалните дълбини” на Софроний и поради тази причина не може да приеме каквото и да е покаяние от него. Това Софроний не е успял да го разбере през своя живот. Богът на Библията не е бога на Източния Пантеистичен Монизъм, на който Софроний цял живот се е покланял, макар че се е опитвал да го направи донякъде по християнски образец.
„Аз медитирам с мисълта за Христос и в Нирваната се съединявам с Него. След като съм се разтворила в Него, значи сме взаимопроникнати, значи съм Християнка и естествено съм спасена.” – това са думите на йогистка, които ми сподели в личен разговор, за това как разбира християнството и която беше напълно убедена за себе си, че е истинска християнка.
Не можеш да постигнеш Християнска Духовност с Езотерични техники. Но явно Софроний е успял да убеди много хора, че това е начинът. А горният пасаж илюстрира съдържанието на себепрелъстяването на тези хора. Срещал съм такива идеи, при това практикувани, и в клубарчета в ПравославиеБГ, но не ми се търси в момента да приведа темата, постовете и никовете. И написах предоволно.
~`~`~`~`
Жабоций Блатогадни
Блатни сентенции: „Проклето всяко смирение, което отстъпва от истината!”
|
Re: "Дръж ума си в ада и не се отчайвай" [re: Ежко]
Re: "Дръж ума си в ада и не се отчайвай"
