Здравей Наблюдател,
Радвам се, че почваш да се замисляш по сериозните въпроси на вярата. Но все пак искам да ти дам някои допълнителни разяснения по някои въпроси.

Прокимен, аз и още някои други винаги ще водим такива битки, защото:
Тит 1:9
който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

За нас това е призвание, а призванието е и отговорност. При това нашите противници също ще имат претенцията, че истината е в техните уста. Но Светият Дух ще подкрепи тези, които Той намира за истинни, а другият „свети дух” ще подкрепя лъжата в устата на своите си. И нека чрез Писанията да решим правотата на кого повече приляга.

2 Тимотей 1:13
Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.

А ранната църква е събрала всички писмени документи, които е считала за такъв образец, в съвкупността документи, които наричаме Нов Завет.

Още в Апостолските времена се е смятало:
Юда 1:3
Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

Вярата с нейните измерения, разбирания и приложения е била дадена „веднъж и завинаги”. А това означава, че всяко нещо, което би добавило или отмахнало от нея, ще си навлече „проклетията” на Бога.

И да се потвърди и от Апостол Павел:
Галатяни 1:6
Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;
7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

И въобще не се чудя на реакциите на някои клубари, защото Апостол Павел е казал още:
2 Коринтяни 11:4
Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

Непрекъснато ни обвиняват, че не вадим аргументи срещу Силуан и Софроний. Първо не сме длъжни да ги вадим, защото:

Свети Йероним казва: „Онези неща, измислени под името на апостолски предания, без власт и без свидетелство от Свещеното Писание, да бъдат ударени с Божията сабя.” (Върху Исая 8:20 и глава 2 от тълкуванието върху Галатяни бел. на Жабока) Свети Атанасий Велики казва: „Престанете да твърдите това, което НЕ Е ПИСАНО. Божиите книги са достатъчни за добиването на всяка истина.” Един по-голям от всичките отци казва чрез устата на Пророк Исая: „Допитвайте се до закона и откровението. Ако не казват като това слово, няма в тях светлина. (Исая 8:20)”

Не случайно често цитирам думите на Авва Антоний Велики казани като съвет към монасите:
„Никога не правете нещо, за което не намирате сведение в Свещените Писания!”

И всеки добросъвестен монах, ако би послушал съветите на бащата на Православието, Атанасий Велики, и на бащата на пустинното православно монашество Антоний Велики, не би посегнал въобще към писанията на Софроний Сахаров и Силуан, защото в Свещените Писания нЕма и намек за такива практики, каквито практикуват те двамата.

Досега не видях един единствен опит някой от привържениците на Силуан и Софроний да извади и ред от Свещените Писания, за да докаже техните твърдения. А щом ги нЕма в Свещените Писания, то те попадат под ударите на всичко от горецитираните пасажи на Писанията и твърденията на Светите Отци. Считам, че Блажени Йероним, Атанасий Велики и Антоний Велики са достатъчно авторитетни имена за някои тук присъстващи люде, които имат претенциите да са „православни в истината”.

Мога да спра дотук, но понеже Бог е милостив, да опитаме да обясним на тези, които се мислят за „мъдри” „православни в истината”, защо смятаме идеите на Силуан и Софроний не за Божествена мъдрост, а за бесовска прелест.

Като начало ще им извъртя един гаден блатен номер. Ще им дам битката не там, където те искат, а там, където аз искам. „Сун Дзъ – изкуството на войната” и аз съм го чел.

За да вникнеш в проблематиката ще ти се наложи да прочетеш в блога ми „Вечни ли са адските мъки 1,2,3” на Юрий Максимов и „Противоречията на Оригенизма” на Флоровски. В Християнство съм дал поредността на взаимосвързаните статии в пост до Прокимен в темата на Ежко „За разбирането на Библията”. Не си въобразявам, че си го чел, макар че беше един от малкото.

Нещо от „Вечни ли са адските мъки 1”:

„Екуменическият контекст се явява първия тласък за възвръщане концепцията на апокатастасиса. В това, какво изопачаване е получила еклезиологията в общите икуменически постановки на богословите на емиграцията (ние говорим за признаването или, в краен случай, за допускането на равноспасителност на други конфесии/религии) отначало се е скривала логическата необходимост от преодоляване на догмата за вечността на адските мъки. Вторият фактор, още по-значителен, е влиянието на идеята на софиологията, към която много от богословите „оптимисти” са били неравнодушни. Смисълът на „софийното всеединство” е предполагал точно същите метафизични предпоставки на всеобщото възстановяване, както и класическият оригенизъм.”

В резултат се получава така нареченото „Оптимистично богословие”, в което влизат и Софроний Сахаров, и Митрополит Калистос Уеър, и Пергамски Митрополит Йоан Зизиулас, че и още менимооор.

Обърни внимание на последния ред в пасажа:
„Смисълът на „софийното всеединство” е предполагал точно същите метафизични предпоставки на всеобщото възстановяване, както и класическият оригенизъм.”

Тук не съм съгласен с Юрий Максимов и съм съгласен с него. Съгласен съм с него, че „във всеединството” се търси спасение (възстановяване) на всички, но не съм съгласен, че това са същите метафизични предпоставки.

Прочети Флоровски, за да разбереш метафизиката на оригензима, това е ерес за времето. Всичко се връща, възстановява в битието си преди да влезе в историята. И в осъждението на Оригенизма, всъщност отците са осъдили опита на неоплатонизма да завладее християнската мисъл.

Докато „софийното всеединство” е ерес за битийността в основата на която стои Източният Пантеистичен Монизъм. Това съм го обяснил и показал откъде идва в досега публикуваните в блога ми статии „Критика на спасението според Силуан Атонски 1,2,3). Източният Пантеистичен Монизъм стои в основата на Теософията, която на свой ред стои в основата на Ню Ейдж. Обяснил съм го с логически аргументи, които само слепец не би видял, но, уви, видя се, че има незрящ народ, независимо от дипломи и богословски титли.

Но от каквито и предпоставки да се изхожда, всеки опит да се докаже, че ще има всеобщо възстановяване и помилване, се подлага на анатемите на оригенизма, защото има същите крайни цели като него.

Всеки опит, под предлог, че „любовта не може да понесе това”, обосновано чрез „неделимото единство” на „целия Адам”, което идва от Източния Пантеистичен Монизъм, да се молим за душите в Ада, за които вече се знае, че спадат към числото на осъдените от Бога, е всъщност друг начин да се постигнат крайните цели на Оригеновия Апокатастасис, възстановяване (опрощаване) на всички.

Независимо, че на думи се казва, че може и да не се спасят, то на практика се практикува молитва, която предполага, че може и да се спасят.

Това е характерната неяснота на Ню Ейдж идеите, нищо да не се казва конкретно и точно. Ами, да настъпя тази змия за опашката.

След като знаете, че няма всеобщо възстановяване, защо се молите за такова? Или сте хора на логическите абсурди, или ни водите в скритата прелест да богохулстваме молитвено спрямо Бога, изразявайки в молитва несъгласието си с Него да осъди заслужилите осъждение заради непростените си грехове.

За нас християните това е абсурдна идея, но не и за човека, който изхожда от предпоставките на Пантеистичния Монизъм за единство и неделимост на битието на Вселената около нас. Смятах, че ще има поне неколцина, освен Кроко, които ще се възползват от трудовете, които съм си дал в блога ми, да поместя цялата необходима информация, за да стане ясна понятийната система, кое откъде идва и защо се получават различията.

При положение, че човешкият род е „целия Адам” то или цялостно ще се спаси или цялостно ще погине в богословската система на Силуан. Но това твърдение Силуан Атонски никога не го заявява открито, а само завоалирано в „моли се за всички”, „кай се за всички” и т.н. Но за този, който знае истинското съдържание на богословските му идеи, дори недоизказаното става явно.

Тема „Книгата „Старец Силуан”
Реплика на Лачистейн в пост 15.10.11 19:57
„Не е редно да обвиняваш някого в еретизъм само защото не разбираш неговия език.”

Не съм съгласен с твърдението на Лачистейн, защото съм си дал къртовски трудове да изнамеря кое откъде идва.

Нещичко в аванс от Третата статия за Силуан:

Ще взема отново мисълта на Калистос от последния пасаж:
„Второ, неговото учение за „целия Адам” и свързаната с него идея за това, че „моят ближен – това съм аз”.”
И до нея ще добавя думите на Отец Жак Верлин:
„Последните думи от книгата на ведите, които учителят трябва да каже на ученика си, са: „Татвам аси” – „И това също си.” Това е последният етап, когато учителят трябва да помогне на ученика да прекрачи и последния дуализъм, самото отношение между ученика и учителя.”

Човек трябва да е много сляп, за да не види, че:
„моят ближен – това съм аз”
Е всъщност идеята на ведите:
„Татвам аси” – „И това също си.”

При това дуализмът е преодолян и трансцеденцията завършена, вече не си личността, която си, а си се разтворил в безличностния океан на „целия Адам”.
-------------------------------------------------

И това е Източен Пантеистичен Монизъм облечен в Православна терминология. И това не е вече Православие, а Ню Ейдж в Православна дреха. И това вече не е поклонение на Личностния Бог на Библията, а поклонение на безличната сила на творението, в което няма нищо личностно. И каква полза от докторските титли на Калистос по богословие и философия, след като казва, че не проповядва Ню Ейдж, а на практика точно това прави в статията си. Що за безочие и наглост!!!

Забележка
Въпросния цитат го пускам и тук, защото Лачистейн може и да не го е чел в Християнство.

„Татвам аси” е записано в брошурата на Жак Верлин, но коректното написване е „Тат твам аси”. Взел съм го от справочника за светогледните системи на Джейм Сайър „Вселената до нас”. Сега да пусна една методологична страничка как се водя, когато правя критики на разни учения.

Извадка от страници 8 и 9 на книгата „Друго благовестие” от Д.Р.Маконъл

С други думи, през всеки век от църковната история е имало борба между ересите и правдивото благовестие. Всяко ново поколение църковни ръководители трябвало „да държи вярното слово и да опровергава ония, които противоречат.”(Тит 1:9)

И днес това е така. Християнинът от 20 век е изправен пред цял „легион” от благовестия. Всички те са облечени в най-привлекателна премяна и призовават вярващия с най-изкусителен шепот. Както цитирахме по-горе, великият защитник на вярата от 2 век срещу една от ересите, гностицизма, Ирениус предупреждава, че грешките никога не се представят по начин, разкриващ техните гротескни деформации. Напротив, те са обвити в такава привлекателна украса, че изглеждат „по-истинни от самата истина”. Огромната привлекателност на ереста се крие в това, че тя ИЗГЛЕЖДА и ЗВУЧИ като самата истина! Следователно, границата между ереста и правдивото благовестие е трудно забележима. Най-опасните ереси лежат в сивата област, намираща се в сянката, както на светлината, така и на тъмнината. Тези „други благовестия” могат да се различават в конкретните доктринални грешки, които разпространяват, обаче имат едно общо нещо: опасността от тях за църквата е право пропорционално на това в каква степен изглеждат правдиви. Голата лъжа не е най-опасната, защото лесно може да бъде открита и отхвърлена. Половинчатата истина винаги нанася по-големи поражения от голата лъжа.

Другите благовестия не само, че ИЗГЛЕЖДАТ, но и ЗВУЧАТ като истинското. Друг голям защитник на вярата, Уолтър Мартин, превъзходен „разрушител на култове”, казва следното относно способността на култовете да се предрешват като Исусово благовестие:

„Този, който изучава култовете, трябва да може да определя езиковата граница в терминологията. На първо място, трябва да осъзнае, че тя съществува, и на второ място, да признае, че докато термините не бъдат дефинирани, семантичната (смисловата- бел. Фрог) джунгла, създадена от култовете, ще го обвият като правят трудно, око не и невъзможно разграничаването на учението на култовете от това на ортодоксалното християнство.”

ВНИМАНИЕ!
Обръщам особено внимание на този текст написан от един от най-големите специалисти в Евангелския свят по въпросите на култовете, Уолтър Мартин. Текс Марс е другият голям специалист, но за съжаление почти нищо не е излизало от тях на български, изключая нещичко посветено на Ню Ейдж. Погрешно и наивно е да мислиш, че един човек, когато употребява една дума или израз в диалога помежду ви, влага в нея точно същото семантично (смислово) значение, каквото влагаш и ти! Фрог

Най-успешните днес в САЩ култове използват същата терминология и същите текстове като доказателство, както и евангелските християни. Не е възможно да се разговаря с хора, вкарани в капана на тези култове, тъй като и двете страни използват една и съща терминология, но със съвършено различно съдържание. Докато термините не бъдат дефинирани, напълно безсмислено е всякакво разграничаване между ученията на култовете и на ортодоксалното християнство. Именно към това се стремят и самите последователи на култовете. Тези, които проповядват друго благовестие искат тяхната доктрина да звучи като съвършено предаване на правдивото благовестие и вярващият започва учудено да се почесва по главата: „Истина ли е или не?”
--------------- Край на цитата -----------------------------

И за да се разберат разликите, аз правя точно това. Дефинирам понятията на Софроний и показвам от каква светогледна система идват. След това ги поставям до Християнската светогледна система и обяснявам различията. Понеже Софроний е бивш езотерик, който обаче не е оставил на прага на християнството езотеричните си практики, а ги е смесил с християнство, то е съвсем обяснимо това, което влага в своя „литературен герой” Силуан.

Молитва към Бога, взета от Християнството, но молеща се за спасението на „целия Адам”, който е в неделимо единство с всички останали човеци, после това неделимо единство се разпростира до цялата останала вселена, което е почерпено от Източния Пантеистичен Монизъм. И накрая след еквилибристични словоблудства, трансцендентния Бог на Библията ще направи странен перихорезис, взаимопроникване със сътворената вселена, и ще стане неличностния бог-принцип от вярванията на Източния Пантеистичен Монизъм.

И на всички клубни другарчета, които милеят за спасението си, ще ги посъветвам да си вдигнат Догматичните познания, като им препоръчвам Догматиката на Алипий и Поликарп, а после да се потрудят върху читави учебници по Сравнително Богословие. „Православието и Религията на бъдещето” от Отец Серафим Роуз е повече от чудесно помагало. Отец Серафим, като човек минал в дохристиянските си търсения през целия езотеричен изток, много точно е направил критика на въпросните учения от Християнска гледна точка. И в своята практика на Православен християнин по никакъв начин не е смесил езотерика и православие за разлика от Софроний Сахаров. Софроний по-скоро в православен калъп е налял езотерично съдържание.

И идвам до хвърлената ни друга ръкавица:

Същата тема
Майкал от 16.10.11 09:08

„Предполагам и считам, всъщност, че противниците на св. Силуан Атонски и на архимандрит Софроний действат по недостатъчно осъзнати или изцяло неосъзнати лични егоистични подбуди!... Нещо повече – допускам, че напр. от психоаналитична гледна точка много от тези противници получават дискомфорт в компенсаторното си невротично
”леговище” (убежище) от естественото и закономерно развитие на християнството и разкриване на други детайли и аспекти на истината!... Ето на какво ставаме свидетели – с цел на запазване на довкостенялостта на собствения си тесногръд илюзорен пристан – мираж, те загърбват действителността (религиозната и богословската, в случая) и истината!

Ще взема специално следния ред:
„дискомфорт в компенсаторното си невротично
”леговище” (убежище) от естественото и закономерно развитие на християнството и разкриване на други детайли и аспекти на истината!...

Естествено, че ще изпадна в „дискомфорт” от „развитие на християнството” в посока на неговото променяне и изопачаване или добавяне на нови елементи, които са несъвместими със свидетелството на първите християни, още повече, че това „развитие” попада под еднакво осъждение с Апокатастасиса на Ориген, преследвайки същите цели.

Осъждение, което е не просто решението на един събор и неговите отци, а:

Заключение (от Вечни ли са адските мъки? Част 3 на Юрий Максимов)

В дадената работа ние приведохме цяла редица слова от Свещеното Писание, а също така съборните постановления: на Римския, Александрийския, Йерусалимския и Кипърския Събори от 400 година, Константинополския Събор от 543 година, V Вселенски Събор, Латеранския Събор от 649 г. Константинополския Събор 1084 г. а освен това изказванията на такива Свети Отци, като Светителите Ириней Лионски, Атанасий Велики, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Епифаний Кипърски, Блажени Йероним Стридонски, Свети Юстиниан Велики, Светител Григорий Двоеслов, Преподобните Кириак Отшелник, Варсануфий Велики, Йоан Лествичник, Максим Изповедник, Светител Герман Константинополски, Преподобни Йоан Дамаскин, Преподобни Теодор Студит, Светител Фотий Константинополски, Преподобни Симеон Нови Богослов, Преподобни Никита Стифат, Преподобни Григорий Синаит, Светители Симеон Солунски, Марк Ефески, Игнатий (Брянчанинов) и Теофан Затворник ясно утвърждаващи, че идващото наказание на грешниците е реалност, която не ще има край, и че противоположното мнение е погрешно. Струва ми се, че за тези, които искрено желаят да узнаят истинното учение на Православната Църква, това е повече от достатъчно.

В заключение ми се иска да отбележа, че на опитите за възраждане на идеята на апокатастасиса в ХХ век Църквата е отреагирала точно пак така, както в предишните векове. Архиерейският Събор от 1935 г. преминал под председателството на заместника на Патриаршеския местоблюстител Митрополит (впоследствие Патриарх) Сергий (Страгородски) и посветен на учението на Протоиерей Сергий Булгаков, е повторил:

„Не трябва да се забравя, че дяволът вече не може да се обърне, а еднакво и всички всецяло предали му се. Значи, редом с „града Божии” и „вън” от него (Откр. 22:15) навеки ще остане област на отхвърлянето, „втора смърт” (Откр. 21:8). Откровението не знае апокатастасис на цялото творение, а само обожение на тези, които ще бъдат с Христа. „Бог ще бъде всичко” само „в синовете на Царството”, всичко във всички, чиято воля съзнателно се е отъждествила с волята Божия”[24].
--------------------------- край на цитата ----------------------------

Да не говорим, че за спасението се изисква деятелен живот на вяра, който не присъства при едното Силуаново молитвено застъпничество, патентовано от Софроний, а това вече го има в трудовете на всички останали Свети Отци.

Да не говорим, че „спасението само чрез Молитва” е възраждане на старата ерес на Евтихианството. И това е своеобразно „Друго Благовестие”, което е ерес за молитвата.

Ако за Майкал „развитието” на християнството отива в „другото благовестие” на „дръж ума си в ада” и се „моли за всички”, „защото любовта не може да понесе това” и така ще се постигне Апокатастасис за всички по Софрониево Силуанов патент, то аз смятам, че всички гореизброени анатеми и съборни решения ще бъдат против него.

Излишно е да си чешем пръстите за неща, които е ясно, че се свеждат до разновидност, като цел, на Оригеновия Апокатастасис и съответно си навличат същите анатеми от всички истински Православни Християни от всички времена.


И да завърша тъжното си писание с МитроТеософите.

Калистос Уеър в ПравославиеБГ от статията му „Странна и все пак близка: Моят път към Православната Църква”

„Колкото повече се задълбочавах в Православието, толкова по-силно ме привличаха, нещо повече – поразяваха три неща. Първо, аз видях, че в съвременното Православие при всичките му вътрешни трудности и човешки недъзи продължава да живее истинската, неизопачена Църква на апостолите и мъчениците, Отците и Вселенските Събори. Тази жива приемственост може да се нарече "пълнота" и "цялостност" или, което е още по-точно – "Предание". Православието притежава – не заради човешки заслуги, а по благодат Божия – пълнота на вярата и духовния живот, пълнота, в която елементите на догматиката и молитвите, богословието и духовното трудене са споени в едно органично цяло. В този смисъл Православната църква е Църква на Светото Предание.”

За да те приемат Православните това вярно си го казал!

Но защо не постъпваш според него в нашето съвремие?

Калистос Уеър в Двери от статията му „Смеем ли да се надяваме на спасението на всички?”

„Във финалния завършек на историята на спасението ще има ли всеобхватно помирение? Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорезис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух?”

„Ориген съзнава тази трудност. Учението за апокатастиса (всеобщото спасение и единение в Бога, включително и това на дявола) той съветва да бъде пазено в тайна, защото, ако започне да се проповядва открито на неукрепналите във вярата, това ще доведе до тяхното безгрижие и безраличие.5 Няма съмнение, че по тази причина пиетистът богослов Кристиан Готлиб Барт отбелязва: „Ако някой не вярва в универсалното спасение (апокатастиса), е говедо, но ако някой открито го проповядва, е магаре”.”

„Несъмнено Оригеновата грешка е тази, че се е опитал да каже твърде много. Това е грешка, на която аз по-скоро се възхищавам, отколкото я ненавиждам, но при всички случаи това е грешка.”

„Адът съществува като вероятност точно защото съществува свободната воля. Ето защо, уповавайки се на неизчерпаемото привличане на Божията любов, ние си позволяваме да изразим нашата надежда – нищо повече от надежда, че накрая, подобно на Пътника от стиха на Уолтър де Л’Мар, няма да намерим никого зад онези порти. Затова нека оставим последната дума на св. Силуан Атонски: „Любовта не може да понесе това... Ние трябва да се молим за всички”.
-------------------- край на цитатите -------------------------------

Каквито и уклоничави формулировки да използва Калистост Уеър, за да прикрие теософията си, то повече от ясно е, че не може да има надежда за нещо, което толкова отци и събори са показали като нещо невъзможно за случване. И как ще е верен на Преданието на Православието, което осъжда всяка форма на всеобщо оправдание, като противоречаща на Светото Писание, като точно тази форма на всеобщо оправдание завоалирано проповядва!?

Цитирането или въвеждането на теософската формулировка, заимствана от Източния Пантеистичен Монизъм”, в устата на стареца Зосима на Достоевски, просто показва какви са дълбоките богословски идеи в този човек. Същито кратко позоваване на Зосима и Достоевски в устата на Пергамски Митрополит Зизиулас показва, че и той е от същата гилдия на Вселенски Митротеософи.

Ежко Публикувано 13.10.11 18:37
Св. Силуан развива този въпрос до неговия предел, "по достоевски", в известната си мисъл: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай”.

И Калистос, и Зизиулас, както е по-известен Пергамски Йоан, тук съвсем ясно си показват, че „Дръж ума си в ада и не се отчайвай” си е просто продукт на теософския им светоглед, Пантеистичен Монизъм.

Смятам, че ти праснах цяла лекция, която засега, мисля, е напълно достатъчна.

Поздрави
Жабчо

Блатни сентенции: „Докато държиш мисълта си в ада, внимавай да не пропуснеш да стигнеш до небето, където Бог те е призовал!”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите