Става въпрос за едно: не за възпяване, благовестие и прочие на Ада - цитирам Ви - а че ние, бидейки в предверието на Ада (нима сме принесли покайни сълзи до толкоз, че да умием достойно нозете на Христос), сме длъжни да понасяме теготите си и в крайна сметка да се борим да излизаме от тоя Ад, уповавйки се на Господа - "и не се отчайвай" - Който също - като нас - бе изкушаван от Портите Адови, и , устоявайки на греха до смърт, бе въздигнат отдясно на Бога - вече, като Богочовек, предвечно Единосъщен на Бога.

Да, ама не. Видения за ада или покайно съзерцание на мъките и съда са имали много отци, но никой не е развил теория да държи съзнателно ума си в ада.

За да обоснове това "пребиваване в ада", архим. Софроний създавя цяла теория за "обърнатата пирамида на битието", при което обръщане Христос се озовава по-долу от цялото теорение, под "страшна тежест". А последоватгелите на Христа ... те били малко по-нагоре и те пък поемали тежестта на света и я предавали на Христа, Който се оказва до-долу от ада.

Христос обаче веднъж като Човек е претърпял своя "кенозис", и това е било историческо явление, станало във времето: предателството на ученика, Гетсиманското борение, неправедния съд на евреите, човекоугодието на Пилат, страшните мъки на Спасителя и най-сетне смъртта по начин, проклет в Писанието, всичко това вече е станало. Христос е слязъл в ада и го е поразил, възкръснал и сега седи отдясно на Отца. Къде да го търсим из тъмния ад? Не знам дали си чел книгата (не си личи да си го направил) но там Силван споделя, че щом излезел "от ада", молитвата му преставала...

Богословски погледнато, безстрастният Бог е навсякъде, вкл и в ада, и грешниците в ада се измъчват от Божита любов, защото сами чрез страстите си се изолирали от нея. Но Бог е не само в мястото на крайното зло - ада, той е по тая логика и в джамията, и в кръчмата, и в публичния дом. Защо да не си държим ума там да съзерцаваме Бога?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите