Здрасти ЕЖ,
По принцип и аз предпочитам плача за своя мъртвец, отколкото да се занимавам с чужди простъпки.

Просто исках да дам на Бат Тимо малко насърчение, че нЕма само да го критикуваме, но виждам, че малко не съм избрал точния момент.

Сещам се за оня стар Патриарх, на когото секретарят избягал, след като откраднал две жълтици от него. Попаднал в плен при бягството и го направили роб, а патриархът, като научил това, лично отишъл и дал десет жълтици, за да го откупи. После... после пак го направил свой секретар.

За този Патриарх се е казвало, че не е съществувало нещо, което да го докара до огорчение и гняв, а винаги е запазвал добродушието си.

Колкото до някои други мои реплики, то си имах друго предвид, но днес нЕма да пиша за това. Единствено ще ти кажа, че за мен не съществува понятие Висш Клир. Ако спазваме Христовите заповеди то може да съществуват само понятие Висши Слуги, които слугуват на своето паство най-много и поради тази причина заемат поста.

Не случайно ти акцентувах, че в Тялото Христово не може да има такова разделение. И да ти го илюстрирам притчозно.

Колко струва един Ролс Ройс по поръчка за петстотин хиляди евра до село Бутан Врачанско, когато шоферът и баровецът се връщат от малка разходка в храсталаците и виждат, че местните Унгарци, са гепили резервната гума и са отнесли лъскавия вентил на една от другите?

Простичкият отговор е две евра, колкото струва липсващият вентил, без който въпросната машинария е купчина лъскави непотребни ламарини!

Просто перифразирам Апостол Павел. И поуката е, че в тялото Христово, както и тук, най-малката част, осмисля съществуването на цялото тяло.

Затова и казвам, че нЕма такова понятие Висш Клир.

А иначе благодаря ти за критичната забележка, определено ще коригирам тона към смирение, когато пиша по някои въпроси.

Мисля, че темата изисква продължение, но в неявен вид.

И ще повторя едни думи, които мисля писах на Прокимен в Християнство по подобен въпрос.

Бог няма да ни пита, какво са направили или не са направили Владиците, а ще ни пита ние какво направихме.

Ами да правим това, което можем.

Да те помоля нещо:
При превода на Игнатий Душеин за Софроний Сахаров съм изтървал да изтрия един пасаж на руски. В темата на Исихия за молитвата, която е ковната най-отгоре. Та, бъди така добър, да ми поправиш бъга.

Ако въобще се ядосвам на клириците за нещо е, че това е основно тяхна работа. Аз мога да направя частична богословска критика в няколко клуба, докато те могат да свършат генерално нещата. Но свършили или не, в духа на горенаписаното, аз ще свърша това, което мога, а на тях... Божията благодат нека бъде.

А за Николай Пловдивски, когато се сетя, вече предпочитам да кажа една молитва за спасението на душата му.

Бат Тимо може да го дъвча богословски доста често, но си е винаги брат обичен, въпреки че е с "особено" мнение по разни въпроси.