|
Из Споделени размисли на Климент Буренков
Свети Кирил Иерусалимски говори: "Никой да не си помисля, че кръщението е само прошка на греховете, каквото било Иоановото кръщение, защото то (кръщението) е и благодат на осиновяване".
За православните, кръщението е път към изцелението, лекарство, което е необходимо за възсъздаване на първобитното единство с Бога.
Главното в православното кръщение е - дарът на Светия Дух , за който говори св. апостол Петър (Деян. 2:38. ).
Кръщението за православните е Тайнство, докато за протестантите то е само обряд, в който те не признават тайнствеността.
Ако се признае, че в кръщението действува Сам Бог (или с други думи казано, да се съгласим със Светото Писание), то това означава, че е тайнство, т.е., човешко действие, изпълнено с Божия благодат.
Свети апостол Павел напълно ясно изповядва, че кръщението е дело на Светия Дух, а не просто човешко:
"... чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло...и всички с един Дух сме напоени" (1 Кор. 12:13).
Същата тази "напоеност" или благодатна изпълненост на новозаветното кръщение видял и свети Йоан Кръстител, казвайки:
"Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми...Той ще ви кръсти с Дух Свети..." (Мат. 3:11).
Именно тази реалност на Духа Божи в кръщението се отрича от протестантските богослови.
"Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27), а съвсем не обратното! (Всички, които в Христа се облякохте, в Христа се кръстихте, вмъкв. мое, Ежко_).
***обещание или молба - 1 Петр. 3:21***
Обикновено, всички протестанти, позовавайки се на 1 Петр. 3:21, свеждат кръщението до "клетва" за вярност на Бога, обещание за добра съвест.
"Този аргумент се строи на неточния превод на Писанието. За съжаление, трябва да кажа, - отбелязва дякон Андрей Кураев, - че и синодалните преводачи са сбъркали на това място. Най-близо до оригинала е църковно-славянският превод. Кръщението не е обещание пред Бога за добра съвест, а изпросване от Бога на такава.
Оказва се, че кръщението не е приношение, не е обещание, а е молба...
Възможно ли е св.св. Кирил и Методий да са разбирали лошо гръцкия език ? ..."
В класическия гръцки език, глаголът "еперотао" може да означава обещание. В новозаветния гръцки обаче той еднозначно има смисъл на изпросване, на молба. Например, Мат. 16:1: фарисеите "епиротисан" - "молили" Христа.
Този глагол се среща също така и у Мат. 22:46; Марк 9:32; 11:29; Лука 2:46; 6:9; Рим. 10:20; 1 Кор. 14:35.
Няма нито един случай в Новозаветния текст на Св. Писание, където употребата на този глагол да е в смисъл на обещание, приношение. Напълно логичен е латинският превод на тази дума c interrogare, rogare, т.е. "въпрос", "молба". Дори и в някои протестантски източници вече се забелязва правилно разбиране на този стих, че кръщението е молба.
Възниква въпрос за какво би могла да бъде тази молба?
Продължението на фразата на апостол Петър разяснява: "Кръщението... спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа"
Следователно, кръщението подава дар от Бога чрез възкресението на Иисус Христос. Не на Бога се принася дар, а от Бога се очаква помощ.
|
Молба за добра съвест - от Бога се очаква помощ [re: Prokimen]
(бодли_дрешко)
