Всъщност написах нещо по-различно. Спокойна съм, че познатите ми кръстници полагат грижи за подопечните си колкото могат. И познатите ми свещеници също доколкото съм виждала се стараят да катехизират поне с по-продължителна беседа преди/след тайнството участващите/присъстващите и ги канят да ходят по-често в храма. Много от работещите кръстници и от свещениците са ангажирани с работа до предела на силите си, прибират се у дома "в насипно състояние" (цитирам един близък), а там също ги чака работа...

Близка моя приятелка е православна, защото когато са искали да я кръстят като дете в католицизма, е била нужна дълга предварителна катехизация, специален курс, а те са нямали време. Днес бързаме още повече, бързината ни изяжда живота. Може би затова катехизацията вече почти не е предварителна, а е "учене през целия живот".

На всички кръщенета, които стават в църквите не мога да повлияя нито реално, нито виртуално. Затова гледам да не мисля за всички тях. Както казва един любим мой художествен образ - Теофилъс Норт - "Нашият професор ни разведе из страната за няколко дни, за да се научим да правим разкопки. Копахме, копахме. По едно време се натъкнахме на шосе, което очевидно някога, преди две хиляди години, е било оживено - колеи, километрични камъни, светилища. Милиони хора сигурно са минали по това шосе... смеейки се... тревожейки се...правейки планове... тъгувайки... Оттогава станах друг. Това преживяване ме освободи от гнета на големите цифри, големите разстояния ... Стига ми да се занимавам с не повече от половин акър земя наведнъж."
Земята, за която аз мога (доколкото мога) да се погрижа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите