Това доброволно, окончателно отказване от Любовта, ще се реши на Христовия Съд, където всеки сам ще осъди себе си.


Значи ли това, че човек чрез свободната си воля, сам осъжда себе си, сам решава къде ще бъде, дори и пред Страшния Съд?

Ежко,
благодаря и за книгата, която ми предостави, в която интерес представлява становището на Брунер за "Ада".

"Адът" е вътрешно състояние, а не "място". Той е състояние на разпадане на личността, което погрешно се счита за самоутвърждаване – с определена причина, тъй като този разпад има началото си в гордостта. Това е състояние на самоограничение, на изолация и отчуждение, на горда самота. Самият грях е "адски", макар че е възможно да бъде счетен за рай, чрез самоизмама и егоистично въобразяване. Затова грешниците избират "греха", горделивото отношение, Прометеевата поза. Адът може да бъде идеал и към човек да се стреми към него съзнателно и упорито."

От друга страна протойерей Георги Фларовски казва,:

че адът вече съществува. Неговото съществуване не зависи от Божественото решение. Бог никога не изпраща някого в ада. Той е създаден от самите твари. Той е човешко творение, така да се каже, извън "порядъка на творението". Страшният Съд остава тайна.