|
За каква интелигентност на дизайна става дума, след като няма интелект който да го е сътворил?
Готина тема. Хелп за оборка или потвърждение на следното:
Напоследък разсъждавам върху "Силовата версия" (както нескромно си я наричам и имам наглостта дори да си развивам собствени теория). Лично приемам, че ефекта на силите е определящ за дизайна. Тоест, нищо нямаше да е такова, каквото е ако силите, с които трябва да се "справя" бяха различни. Химичният състав на Вселената не би могъл да се организира в конкретните ф-ми, ако не бе подложен на конкретните силови процеси във времето и пространството.
Така че ако се върнем в "началото" или поне до там до където сме стигнали, то единствено величините и мащабите на силите задвижили процеса са определящи за последвалите моменти на реорганизация, довела до това, което днес се определя като "интелигентен дизайн".
Определено считам, че друга комбинация от силови ефекти би довела до коренно различни резултати, друга вселена, други модели или липса на какъвто и да било "вселенски модел" и "интелекти", които да му се наслаждават.
И тук отивам в сферата на философията и фантастиката.
Според някои Бог е погрешно определение за проявата на редките събития, т.нар случайности. Ние обикновенно прави погрешни изводи, за естеството на произхода на самите събития поради неспособността ни:
- да боравим глобално със точни "статистически" данни (може би не разполагаме с нито една вярна статистика, а с парчета от пъзел)
- да предвиждаме конкретно събитие, случило се поради сложен комплекс от други събития, да вземаме предвид всички фактори вкл. и собствените "интелектуални" решения, също породени от крайно сложни мисловни процеси (да не говорим, че не познаваме добре механизмите на самия мисловен процес)
Там е работата, че имаме и смътното подозрение, че сме в състояние да управляваме енергийни процеси чрез собствения ни неизследван напълно енергиен капацитет, които да доведат до глобални реорганизационни промени. При някои това подозрение е еволюирало дори в т.нар. вяра, и резултатите се предвиждат, чрез съмнителни твърдения за потвърден опит, (пак) на база някакви "статистически" наблюдения.
Дали все пак имаме силата да влияем на събитията? Неизученият ни енергиен капацитет, малкото ни количество "собствена" материя и това, което сме развили като интелект, могат ли да пораждат промени според характеристиките на самия субект?
Там е работа, че изглежда че могат, при това дори изглежда, че се извършат промени и в глобален мащаб. Най-забавното е, че такива промени понякога се определят като предизвикани от самите мисли! (ако се наложи мога да приложа куп примери). Има дори пословични заключения създадени, по подобен аналитичен път.
Въпреки това ние не притежаваме никави сили по различни от тези, с които разполага самата Вселена. Поне не знаем, за някаква уникална наша собствена сила...освен? Силата (или механизмът) на Разумът, способност та в една или друга степен сами да организираме, променяме, контролираме. Тази способност изведена по емпиричен път е приписвана и на Вселената, където поради мащабността на силите се осмисля като това, което наричаме Бог. Стига да обаче до докажем, че има такава сила. Или по точно, че Разумът изобщо притежава собствена сила, с която въздейства в/у силите.
За да се докаже, че има "интелигетнен дизайн", би следвало, на Вселената да се припише функционалност според абстрактното и логическото мислене. Всъщност Веселената трябва да е с осмислени общи закономерности, които както и при хората противно на всяка логика, или пък по логика да бъдат нарушавани (чудото с разтворените води на Червено море е идеален библейски пример - стига да се докаже, че изобщо се е случило). Чрез Разума, ще се докаже, че Вселената има дори собствена воля...
Това е доста забавно и поражда крайно любопитни въпроси за разрешаване. Вселената има Разуми, контролирани от Един Разум и елементите й не се подчиняват на колективното свойство на интелекта и съзнанието? Сътветно по Земния бибилейски модел, тя е наказвана от Началник? Вселената е емоционална? Има въображение? Каква е организацията и йерархията на Вселената? Какви логически пътища следва? Има ли психични отклонения и неадекватно поведение? Какви са индивидуалните и колективните и модели? Как се проявява паметта й и има ли изобщо памет? Колко кълвача са необходими за да се изкълве едно дърво?
Там е работата, че ако има Вселенски Разум, то следва по модела ни за Разум да има същите "слабости" каквито се приписват на Разума и най-важното - емоционалност. Древните мислители са осъзнавали много добре тези парадокси. Присъщи са и на естеството на Бога в спора му с Аврам, предвид, чисто емоционалното Божие решение за унищожаване:
20. И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
21. ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
22. И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
23. Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
24. В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
25. не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
26. Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
27. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
28. може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
29. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
30. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
31. Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
32. Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
33. И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
Твърденията, че Бог е знаел, че Аврам няма да намери и десет праведника са неоснователни. От текста е очевидно, че Бог е искал да провери, дали, човешките емоции породили вопъла, са основателни за вече взетото с емоционален подтик (било то и справедливо) Божие решение. Последвалите спорове дават предимство на...породената от човешкия Разум логика...
Така погледнато защитниците на "интелигентния дизайн" трябва да приемат, че сме продукт на Разум, с всичките му Вселенски нидостатъци и капризи.
Можем да спекулираме с него или да му се противопоставяме. Стига да си намерим добър адвокат... Библията категорично ни дава примери за тази възможност, чрез ителектуланите сблъсъци между хората и Бога.
Интересното е, че не се отчита факта, че ние сме в състояние да определяме и сами "разумните" правила за оганизация и оцеляване(ред, коректност и др), които често с удоволствие нарушаваме. След като твърдим, че разполагаме с модел на Разум, а и го приписваме и на Вселената, то няма как да обясним това, че при нас той не работи по очаквания от Бог съвършен логически модел. Ако продължаваме да твърдим, че Разумът е това, което твърдим, че е, а и седи зад Творението, то същите слабости, които порявява при нас ще се проявяват и при Вселената.
Ето как се налага да приписваме на модела на Вселената нещо друго, което определено не е Разумът, който познаваме. Ако не го направим идеите на Библията попадат в сферата на утопиятя. Налага се да въведем някакъв висш друг, безгрешен и лишен от недостатъци силово-интелектуален модел, от който сме на светлинни години и който няма как да достигнем поради ред причини (достойни за роман). Няма как да окастрим понятието Разум, да видоизменим функцията му и да продължим да го наричаме със същото име, за това се мъчим да го натикаме в нова представа, наричана Бог.
Редактирано от *abi* на 18.05.10 17:07.
|
Re: Филми за умни атеисти като Гери [re: geri®]
