"старостилец" ?

Смяташ ли, че за това време си натрупал достатъчно опит като православна духовност, за да вземеш решение да се отделиш от БПЦ ?

И, ако за мен отговорите са риторични, то ще те попитам направо: докъде, смяташ сгита човек, когато още неопитен, още неофит, тръгне по пътя да се превъзнася над епископи - някои не само с голям духовен и житейски опит, но и видимо и мистично благодатно осенявани свисше ?

Нима всичко ти е ясно по догматическите въпроси, каноничните въпроси и пр. Нима не знаеш, че има църковна политика, от която ти си нямаш хал хабер. Нито пък аз.

Докога ще се пъчиш пред всички като абсолютният Всезнайко, винаги виждащ себе си прав.

Ето, и сега пак и пак дърдориш: ". . . като в и ж д а м е. . .". Неслучайно ти припомних светото Евангелие, Йоан, 9:39-41: "да беше бил сляп, не ще имаше грях, ала сега, щом казваш че вижда, затова, страшният грях ти остава".


Наистина, жалки душици са тези, които поставят собстевната си камбанарийна все_недостатъчност, над Църковната Всеистиност, смятайки сами себе си за "пен килер" - за компетентни отвсякъде познавачи, виждайки се за достойни да разгадават дори абсолютното дъно на човешката душа (сърце). Жалко, тъжно и страшно е такова поведение.

Ще ти припомня думите на о. Станимир от началния постинг:

- Да, драги Тимотей, добре е да се стремим към доброто, но само чрез добри постъпки. Не напразно в канона е речено, че обвинение спрямо клирик (т.е., епископ, презвитер или дякон) се приема само от християнин, който е доказал своята добродетелност пред Църквата и Християнското общество. Това е казано най-вече за обвинения от верови, догматически или нравствен характер. (Разбира се, ако клирикът е извършил, нарушение от друг характер тогава може да го съди всеки, дори и безбожник.)

Аз, Тимотей, когато прочетох този канон престанах да критикувам разпалено като Вас горестоящите, а за започнах да се вглеждам в своите постъпки и простъпки :-)) Зададох си въпроса: Аз какво правя за постигането на онова, за което критикувам старците? - както Вие се изразявате. Стана ми тъжно и рекох да престана. Още повече, че не е плод на християнска добродетелност КРИТИКАРСТВОТО. Градивната критика е полезна, а особено полезна е когато я насочим към нас. ИЗОБЛИЧЕНИЕТО е християнската градивна критика и тя е полезна за всеки един от нас (Пр.Сол.12:1). Ако изобличаваме и ни намразят - тогави утеха ни дава Светото Писание чрез думите на премъдрия Соломон за кощунника и праведника (Пр.Сол. 9:8).

Това важи и за Вас, драги Тимотей. Вие не харесахте едно непретенциозно изобличение и не го приехте. Кажете ми тогава как ще приемат своето изобличение онези, за които стана дума? Отговорът на този въпрос не е по нашите сили. В наша власт са нашите дела и те са тези, които ще свидетелстват пред другите за нашата загриженост и болка. “

С любов в Христа Бога

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 16.05.09 20:01.