|
Учението на Църквата за Богоматер е изразено в двете названия – Богородица и Приснодева. Тези две наименования са усвоени безрезервно от Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.
За девственото раждане на Спасителя ни говори Свещеното Писание. Боговъплъщението и Раждането на Христа от ДЕВИЦА е всеобщ църковен догмат от Символа на вярата и е неразривна част от църковното Предание. Този догмат на Църквата не е просто потвърждение на исторически факт.
Наименованието «Приснодева» е прието на Петия Вселенски Събор през 553 г., а «Богородица» е нещо повече от име или хвалебно величание. С една дума казано, «БОГОРОДИЦА» е догматическо определение. Името «Богородица» е било критерий за истинска вяра и отличителен знак на Православието дори до Събора в Ефес (431 г.).
Св. Григорий Богослов предупредждава Клидоний: «Който не изповядва Мария за Богородица, той е чужд на Бог».
Думата «БОГОРОДИЦА» не се среща в Свещеното Писание, както не срещаме в Писанието и израза «ЕДИНОСЪЩЕН». При все това, нито в Никея, нито в Ефес Църквата не е въвеждала някаква новост, противоречаща на Писанието. Новите думи и богословски изрази били избрани за да изразят по-ясно и запазят непоклатимо древната вяра на Църквата.
Вярно е, че Третият Вселенски Събор, който се занимавал преди всичко с христологията, не е изработил специално мариологично учение. Въпреки това, отличителна черта, своеобразна парола на православната христология станало именно мариологичното понятие «БОГОРОДИЦА» като КЛЮЧ НА УЧЕНИЕТО ЗА ХРИСТОС.
Св. Йоан Дамаскин казва: « В това име е заключена тайната на Въплъщението».
Църквата не би могла да говори за Христа, ако пренебрегне Богородица.
В протестантското богословие не се отделя място за Богоматер, но да се пренебрегне Майката, означава неразбиране на Сина. Разбирането на личността на Преблагословената Дева е възможно единствено в христологичен контекст. Мариологията (учението за Богородица) не е самостоятелно учение, а част от учението за Боговъплъщението. Тайната на Въплъщението е немислима без Майката на Въплътилия Се Единороден Син Божий.
Названието «БОГОРОДИЦА» подчертава, че Родилият Се от Мария не е просто човек, не е обикновена човешка личност, а Единородният Син Божи, Един от Светата Троица.
Това е крайъгълният камък на християнството. Халкидонската формулировка за единосъщието на Сина Божи с Бога Отец поставя ударение върху тъждествеността.
Девицата Мария ражда не нова личност, а предвечния Син Божи, който става човек за нашето спасение. Името Богородица следва неизбежно от името на Богочовека. Едното е невъзможно без другото.
Протестантите са твърде жалки в своето пренебрежително виждане към Богоматер. За тях Богородица е своеобразен канал, по който се е появил на света Господ. Протестантите отъждествяват Богоматер с физически инструмент. Такъв възглед е не само кощунствен, но той е отхвърлен от Църквата още в древност.
Свети Йоан Дамаскин формулира учението на Църквата с думите: «Иисус не Се е появил като преминал през канал, а е възприел от Нея (Богоматер) единосъщна с нас плът».
Според евангелист Лука (Лк. 1:30), Мария била избрана да послужи на Тайната на Въплъщението. Този й избор я поставя на висота или я отделя от творението. В тази необятна за човешкия разум Тайна на Боговъплъщението Богородица се явява представителка на човешкия род и същевременно го превъзхожда. Случилото се с Нея не е само едно историческо събитие, а изпълнение на предвечното Божие решение. Чрез Въплъщението човекът получава отново единство с Бога, което единство е било прекъснато или унищожено от грехопадението. Осветеното човечество на Иисус Христос станало мост, преминаващ през бездната на греха. Това човечество Му е дадено от Дева Мария. Самото Въплъщение открива за човечеството нов път, дава начало на новия човек.
Във Въплъщението е роден «Последният Адам» - наистина Човек, но повече от човек (1 Кор. 15:47). Мария, като Майка на този «Втори Човек» участва непосредствено в тайнството на изкупителното новотворение на света. От самосебе си се разбира, че Тя получава първа спасение от изкупителното дело на Своя Син.
Може да се каже, че изкуплението на Богоматер е станало в известен смисъл при самото Въплъщение (Лк. 1:35). Мария е действително преизпълнена с благодат.
|
Православното учение за БОГОМАТЕР [re: Prokimen]
