А не ти ли се струва че именно заради рядкото причастяване църквата ни е на този хал? За разлика от румънската, сръбската...за гръцката да не говорим.

"Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" казва Господ, и "който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо"(Иоан 15:5)...?

Безразборно допускане до причастие не съм видял, по-скоро обратното - безразборно връщане от причастие... Наскоро в един храм искали да причастят малки сирачета от близкия дом. Единият свещеник казал - не са постили, другият - може някои да са навършили седем години... Е, не ги оставиха децата да отидат до Христа...

Ако наистина е по-добре да е рядко - защо на всяка литургия имаме възможност за причастие? Може би трябва да променим литургията и да е два-три пъти в годината.

Съгласен съм че за тежки грехове е необходима изповед. Но не е ли и самото причастие за опрощаване на греховете :

"И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. "(Мат 26:27)

Ако ежедневно се причастяваме, ежедневно ли ще се изповядваме? Ако не съм извършил тежък грях от вчерашната изповед насам - какво? Ще изляза и ще сритам някое куче, за да има какво да изповядам ли - заради процедурата ...

По какво най-вече са се различавали първите християни ? - да не би да са били свръхчовеци? Не говоря за апостолите, а за обикновените коринтяни например.

Ей такива едни въпроси не ми дават мира след твоя постинг

Редактирано от н@блюдaтeл на 14.11.05 22:00.