Здравейте,
Благодаря Ви за интересния постинг.
И аз познавам християни, причестяващи се почти всяка седмица, и засега изобщо не мислят да се отказват.
Имам някои въпроси.
Не разбрах добре Вашите думи - "Аз се притеснявам за себе си от ежеседмично причастяване, за да не изгубя трепета от приемането на Светото причастие."
Какво имате предвид - опасявате се че ще стане ежедневие и ще ви липсва дългото очакване и подготовката ли? Мислите ли че наистина ще стане така? Ако всеки път знаете че приемате Христос, Който е истинският Бог наш?
Думите на св.Серафим Саровски са добри, но не мислите ли че те се отнасят за поста в сряда и петък? И не е ли този пост достатъчен? Или трябва да постим и извън определеното от Църквата?
В отговор на:
"Съгласна съм, че в първите векове християните са се причастявали всеки ден,
но ние имаме ли в днешни времена такова ДРЪЗНОВЕНИЕ пред Бога?"
Често съм срещал тази мисъл. Мислите ли че те са били толкова различни от нас? Вземете например коринтяните. По-скоро са били същите хора и са имали същите проблеми...
В отговор на:
" Ако се причастяваме през всички Господни празници , а те са 12, Свето причастие ще вземаме всеки месец. "
Да, и това се се опитвам и аз.
В отговор на:
"Всеки християнин ,трябва да говори със своя духовен отец за това решение, защото свещеника /изповедник/ ни познава най-добре и ще ни посъветва най-правилно. "
Това би било чудесно, но мислите ли че в един голям град свещеникът познава всичките си енориаши? Доколкото имам наблюдения, времето на нашите свещеници е твърде ангажирано с требите и просто не достигат работници на Божията нива ...
Защо мислите освен това че той ще ни посъветва най-правилно, и приемате ли 100%-ово неговия съвет?
Свещениците са живи хора и също могат да грешат. Малко се опасявам че такова "послушание" може да прерасне в гуруизъм. Едно момиче не смееше например да отиде на дискотека без да получи благословение . При монасите се дава обет за послушание, а при нас, миряните е различно...
Познавам чудесни свещеници, от които винаги получавам мъдър съвет. Има обаче и свещеници които - поради незнание - разпространяват ереси. Например наскоро спорихме с един младеж, комуто неговия свещеник казал че Христос има две личности - божествена и човешка...Та това си е несторианство! Като му показахме съборните постановления - неслитно, неразделно, неразлъчно, в едно лице и една ипостас - ни отговори - "Добре де, свещеникът ми каза това. На кого да вярвам - на теб или на него?".
А съм чувал свещеници да говорят за зодии и бяла магия ...
Преди да ме обвините в някоя ерес, искам да уточня - не казвам че не трбява да се слушат свещениците. Това което ни кажат обаче, първом трябва да проверим - 1)дали не противоречи на Писанието 2) дали не противоречи на съборните постановления и 3) и на светоотеческите думи по въпроса. Не безкритично.
Извинете че се отделих от темата.
поздрави
|