Направих неволна грешка, която обаче доказа, че съм прав дори когато греша. хахаха - същото като Партията. В епохата на Дуриданов редовият студент трябваше да научи учебника му наизуст, за да може да се надява на тройка. Тъй като разчитах на спомени от отдавнашни изпити по езикознание, фонетика и сравнително езикознание, без да искам казах, че гласната фонема между две съгласни може да бъде смислово диференцираща. Вярно, но не съвсем. Това правило важи само за някои езици, например английски и чешки. Дължината на гласната се нарича квантитет. В книжовния български език квантитетът не е смислообразуващ. Пример: дали ще кажеш Иван или Ииван, Петър или Пеетър - това няма да доведе до диференциация на две различни имена. Удължаването на гласната има единствено експресивна функция. За сметка на това българите, които се опитват да говорят английски, постоянно правят жестоки гафове с квантитета по простата причина, че на български такова животно нема. Например, когато реши да си поиска лист хартия на английски, българинът би трябвало да каже шийт от пейпър. Да обаче под влияние на родния език българите почти винаги казват шит ъф пейпър, което за редовия англичанин означава хартиено лайно.

Да си дойдем на думата. "В българския вокализъм липсват дълги и кратки гласни, т.е. противопоставяне по диференциалния признак дължина" (Граматика на съвременния български книжовен език, издание на БАН, том І, стр. 106). Ами това би трябвало да сложи край на спора за Исус или Иисус. Българският език не търпи дълги гласни фонеми. Всеки, който се опитва да нарушава това правило, насилва езика и става смешен. Някой фанатик може да реши да върне носовките от превода на Кирил и Методий, за да е по-близо до епохата на средновековната църква, но това не означава, че хората ще казват домб вместо дъб.

А ти какво мислиш за варианта Йисус, при положение, че на всички западни езици съществува тази полугласна в началото, а само БЪЛГАРСКИТЕ протестанти я премахват? (В това, последното твърдение, не съм сигурна. То е предположение.) Това прави ли българските протестанти по-уникални от останалите протестанти по света?

Като оставим опита настрана опитд за ирония досежно българските протестанти, бих искал да ти посоча, че не става въпрос за религиозна окраска на дадено име, а за съобразяване с нормите на българския книжовен език. Май тук трябва да ти припомня понятието гражданственост. Според преводаческата Библия, наречена "Българска транскрипция на английски имена" на Андрей Данчев, има точно определени правила за транскрибиране на английски имена. Та според това помагало името Washington трябва да бъде писано на български Уошингтън. Е да ама във всички атласи, вестници, телевизионни емисии и т.н. името е Вашингтон. В скоби е написано (тр.), което означава, че това е традиционният правопис. Просто името е придобило такава гражданственост, че промяната би предизвикала революция. В същото време човек може да прочете в един и същ текст, че вестник "Уошингтън поуст" пише за събитие в град Вашингтон. Вестникът присъства сравнително отскоро в езиковото пространство и учените глави са решили, че трябва да се спазват езиковите норми, когато става въпрос за Уошингтън поуст, но да се придържат към традицията, когато се говори за столицата на САЩ.

Абсолютно същият принцип важи и за името Исус. Като Иисус е просто немислимо, защото дългата фонема не е смислово диференцираща. Йисус също не става, защото в началото на думата й може да се съчетава единствено с а [йам, т.е ям], е [йерархия], []о [йод], []у [йунак, т.е. юнак]. В начална позиция Й не може да се съчетава с И и Ъ. (ibid., стр. 124).

Единственият правилен правопис е Йесус, но в България е прието Исус като компромисен вариант, тъй като не противоречи на законите на граматиката за разлика от Иисус, и в същото време е придобило достатъчно гражданственост в резултат на Славейковото издание на Библията. Толкова по езиковедските въпроси. Всъщност православните могат да си чанчат езика, както пожелаят - това си е тяхно лично право, но когато става въпрос за нарушаване на нормите на българския книжовен език, нещата стават направо драматични. Не разбирам как е възможно тези, които твърдят, че са запазили българщината, в наше време да работят за разрушаване на книжовния ни език.