Zdravei,

Bog da ti pomogne da preodoleesh kolebanieto i strastite i da se utvurdish vuv vjarata.
Padenija imame vsichki - vazhnoto e da stavame i da vurvim napred, kum Hrista.
Goreshto ti preporuchvam da se oburnesh kum opiten duhovnik, koito da te oputi v hristijanskija zhivot.
Moli se, cheti Novija Zavet, poseshtavai liturgija v Nedelja i praznici.
Post, izpoved, Prichastie, obshtuvane s pravoslavni - tova e mnogo vazhno za da ima duhoven rastezh.
Vsichko zapochva s reshenieto v surceto da tursim Boga i da se promenjame...

Eto njakoi suveti, koito prepechatvam za teb:

Митрополит Филарет (Вознесенский)
Какво трябва да помни всеки православен християнин

1.Помни, че ти си син (дъщеря) на Светата Православна Църква. Това не са празни
слова. Помни какво те задължава това.
2.Земният живот е бързотечен. Не ще забележиш как скоро ще отлети той. Но според
него ще се реши вечната участ на твоята душа. Не забравяй това нито за миг.
3.Старай се да живееш благочестиво. Моли се Богу в храма, моли се Богу и в къщи,
благоговейно и с вяра, с преданост на Господнята воля. Изпълнявай светите и
спасителни правила на Църквата, Нейните устави и заповеди. Извън Църквата, без
послушание към Нея — няма спасение.
4.Словото е велик Божий дар. Той облагородява човека, като го въздига неизмеримо
над всички други земни твари. Но как злоупотребява днес с него развратилият се
човешки род. Пази тоя дар и умей да използуваш словото по християнски. Не
осъждай, недей празнослови. Като от огън се бой от сквернословието и
съблазнителните разговори. Не забравяй думите на Господа Спасителя: «по думите си
ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден...» (Мат. 12:37) Не допускай да
излъжеш. Свещеното Писание предупреждава: «Ти ще погубиш ония, които говорят
лъжа...» (Пс. 5:7)
5.Обичай своя ближен, като самия себе си, според Господнята заповед. Без любов няма
християнство. Помни— християнската любов е самоотвержена, а не себична. Не
пропускай нито една възможност да сториш дело на любов и милост.
6.Бъди скромен, чист и целомъдрен в своите постъпки, думи и мисли. Не подражавай на
развратените. Не взимай пример от тях, отклонявай се от близост с тях. Без нужда не
се събирай с невярващи — неверието е заразно. Дръж се със скромност и приличие
всякога и всякъде, не прихващай безсрамните обичаи на нашето време.
7.Бой се и бягай от тщеславието и гордостта. Гордостта е свалила от небето
най-високия и най-могъщия от ангелите. Ти пък помни — земя си и в земята ще да
идеш... Смири се дълбоко.
8.Основната цел в живота ти е да спасиш душата си за вечността. Нека това ти бъде
главна задача и грижа на целия ти живот. Горко на погубилите своите души поради
небрежие и безгрижие.

Господ да те благослови и да ти помогне!


Светител Теофан Затворник
Духовната ревност за спасение

Встъпващият в пътя на християнския живот, макар още слаб, немощен, неорганизиран,
вече трябва да се запаси с голяма сила и устойчивост – иначе ще падне под
приготвената му тежест на скърбите и подвизите. Силата, която му дава издръжливост
и прави всичките му трудове плодоносни, е ревността, усърдието, старанието, грижата
за богоугождение и спасение на душата. Както търсещият истинско съкровище не
обръща внимание на трудностите, не се спира пред препятствията и не се плаши от тях,
така и християнинът, когато има ревност и търси спасението, всичко ще преодолее и
всички пътища ще измине благополучно. Спасителното търсене осигурява всичко; нему
Господ е дал изключителното обещание: “търсете и ще намерите”. Търсенето е
животворният дух, с угасването на който замира животът. То е огънят, донесен от
Спасителя на земята, то е Неговата светлина и живот. Параходът спира, когато някой
изпусне парата му. Така и Христовият последовател пада или се подхлъзва назад,
когато охладнее духом. Ето с какво трябва да се запасим, когато пристъпим към
изпълняване на заповедите и очистване от страстите! Без такава ревност е
невъзможно да се започне това дело в истинския му дух. А ако някой го започне, ще се
труди безплодно, вяло, едва-едва. И това ще бъде напразен труд. Мнозина извършват
някакви подвизи и дела, но безплодно. Защото плодът се ражда от духа, а духът
Божий* е в ревността. Той преминава в нашата страстна и нечиста природа чрез
сродни с него и нас подвизи, или правила на живот, и там започва да лекува и да
усъвършенствува. Следователно подвигът, трудът е проводник на благодатта, а пътят,
или свързващата нишка, е духът на ревността. Точно затова всички отци особено много
са държали да не бъде угасян този дух.

Свети Исаак Сирин го нарича лаещо куче и заповядва непрестанно да го дразним. Свети
Йоан Касиян счита, че именно за загубилия духа на ревността Господ е казал: ще те
изблювам, защото не си нито горещ, нито студен, а си хладен, вял; каквото правиш,
правиш го не както трябва или пък ту го захващаш, ту го захвърляш.

Преп. Макарий Велики казва: “Търси и хлопай, това е началото, тази е вратата, през
която се влиза. От тебе се иска да търсиш, а Господ няма да забрави Своите... Онзи,
който проявява усърдие, е вече в общение с Бога.”

Св. Варсануфий почти непрестанно ни съветва да подклаждаме в себе си огъня, който
Господ е донесъл на земята. А св. Йоан Лествичник нарича тази ревност ту огън,
изгарящ сухите клони, ту основа на всичко добро, надеждно и безопасно. Затова той ни
заповядва да бързаме да я възстановяваме в себе си, когато се случи да я загубим по
някаква причина.
Някои смятат, че е по-добре ревността да бъде заменена с твърдо произволение или
воля, като се опасяват, че на ревността е присъщо прибързаното и необмислено
действуване. Но да се осланяме на твърдостта на волята е опасно – тя е близка с
пресметливия разум, с хладното равнодушие и нейните действия могат да бъдат
ръководени от егоизъм. В светския живот тя е приложима, но в християнския е опасна.
Разбира се, опасна може да бъде и ревността, ако я оставим да действува сама. Но
онзи, който я огради с послушанието, т. е. с отричането от своята воля и разум, който я
съедини с установените правила, няма от какво да се страхува – нека само я умножава
в себе си. Наистина, ревността е предпоставка за бързина в действията, но не и за
тяхната незадълбоченост и необмисленост. Ревността означава: върви, не се бави, не
стой, тичай с усърдие, но тичай само по посочения и определен път, тичай с
бдителност.

Целият порядък на такава ревност може да бъде изразен така: “Търси с надежда, без
да определяш (какво ще получиш – бел. прев.) и като непрестанно започваш наново**”.
Това е мисъл на преп. Макарий Велики, която той почти непрекъснато повтаря.
Очевидно, защото недостигът на някое от споменатите неща или разваля ревността,
или я отслабва.

Предстоят ти много трудове, много опасности, но ти върви и ще добиеш плод!
Земеделецът се труди с пот на челото и яде хляба си: същото се отнася и за тебе.
Скоро ще преминат скърбите, ще дойде за теб покой и ще се насладиш от него и тук, на
земята – вътрешно, и там, в отвъдния живот. Ти си воин — гледай към победния венец
и не се бой от смъртта. Скоро ще се появят признаци на чистота, облагородяване на
сърцето. И колкото по-решително се трудиш, толкова всичко това ще стане по-скоро,
по-добре и по-спасително.

Тичай, работи, труди се, но сам предварително не определяй какъв ще бъде плодът.
Плодът е дар Божий заради труда, но даването на дара е във волята на Даруващия.
Затова, каквото и да направиш, не казвай: “достигнах” или “ще достигна”, но говори:
“ако достигна”. Морякът, макар и да е изминал три четвърти от пътя, все още не е
доплавал до брега и не може да каже дали ще го достигне. Същото се отнася и за тебе:
никога не мисли, че си достигнал целта, а винаги смятай себе си за такъв, който я
търси. Не се доверявай на отслабването на страстите в теб, нито се осланяй на силата
на добродетелите си. Всичко това може в един миг да погине. И не гледай назад, а само
напред. Всичко, което имаш, ти е дадено от Господа. В Негова власт е да Си го вземе
обратно. Така че нищо не бива да смяташ за сигурно, а само викай: “Господи, спаси ме!
Спаси ме, по какъвто начин е угодно на Тебе!”

Затова никога не си казвай: “Е, засега стига, потрудих се и мога да си отдъхна.” Такива
предимства и излишна снизходителност към себе си са нашият пръв враг. Този
помисъл наглед е слаб и незначителен, но всъщност е най-коварен изменник, защото
именно той отваря вратата за враговете. И който се съгласи с него, очаква го падение.
Светите отци са усетили вредата му и затова непрекъснато внушават на всеки
начинаещ: “внимавай, не казвай: “Стига вече, може да се поотпусна”, но винаги си
повтаряй: “Защо съм тук?!”, “Защо не върша нищо?!”. Или пък, като се обръщаш към
Бога, моли Го да ти помогне да поставиш начало на спасението си и непрестанно
възобновявай това начало. Непрестанно започвай и напрягай силите си, а за леснини
съвсем не помисляй. И приеми това в сърцето си: теготите и трудът ще носиш до
самата си смърт; в бъдеще те очаква не облекчаване от тях, а още по-напрегнат труд.

Ето, такава е истинската духовна нагласа на онзи, който ревнува за спасение —
безопасна, трайна, недопускаща нито отхлабване, нито необуздана разгорещеност,
нито самонадеяност, нито самомнение!

Превод от руски език. Епископ Феофан. “Что потребно покаявшемуся и вступившему на добрый
путь спасения”. М., 1995, сс. 105-110.

Бележки от редакцията

* Тук под духът Божий авторът разбира не Третото Лице на Св. Троица, а дух на живот
по Бога.
** Като непрестанно започваш наново – Внимаващият над помислите си знае, че
духовната бран срещу духовете на злобата е непрестанна. Неизбежните падения в нея
ни смиряват и пораждат в сърцето искрено покаяние, а то на свой ред привлича
Божията благодат, която ни изправя от падението. Това е същността на духовната
борба, която се превръща в извор на постоянно покайно чувство и на искреното
съзнание, че се намираш в самото начало на пътя, че трябва тепърва да започнеш
наново. (бел. прев.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите