Избягвам да пиша в стихотворна форма, ето един от изключително редките ми опити да изразя мислите си в мерена реч:

. . .
Ето (по)падам сред хората,
жадно прегърнал страстта си,
цел ми е станала някак си,
отново изгубил страха си.

И ето, страстта се насища,
измествайки място за следваща
И още, и други, неспирайки
връхлитат отвсякъде, удряйки.

За миг се оглеждам във себе си:
човек ли съм аз или друго?
Не съм ли създаден за бъдеще,
Целта за което забравил съм.

И пак ожаднявам – изправям се.
Целта приближава, и чувам Я,
И търся и хлопам – отваря Се
Вратата на храма – Мълчание.