Драги г-н Адриан,
благодаря, че разкривате част от личния си опит. Доколкото схванах ако бяхте попаднал на близък православен християнин, сега нямаше да почитате папата. Но какво ли щеше да стане ако се бяхте родил в Япония например? Разбира се знам, че отговора на този въпрос не е в човешката власт.
Струва ми се, че Вие сте католически свещенник. Прав ли съм?
От четирите думи определящи Църквата виждам, че наблягате на думата вселенска (католическа), но пренебрегвате думата една, а ние с Вас не принадлежим на една и съща църква. А истинската е една.
Освен това ми прави впечатление, че възприемате Православието по названието, а не "по делата".
Аз предпочитам да разбирам дали някой слави Бога правилно по делата му. И моят слаб човешки ум смята, че Православието е истинната църква.
Като ме питате дали аз правилно славя Бога, като какъв ме питате?
Със сигурност аз не мога да ви отговоря, не знам и дали някой човек може.
Що се отнася за гордостта, личното ми мнение е, че тя винаги е богопротивна. Радостта от победата
над злото няма нищо общо с гордостта. Бих се опитал да дефинирам самата гордост като заблуда на ума, който смята "собствените" качества и способности за причина на нещо постигнато, като забравя че всичко това са дарове("таланти"), а не наше постижение.
А тези, които се хвалят незаслужено се наричат тщеславни и според св. Иоан Лествичник тщеславието е отроче на гордостта, но не е гордост.
Струва ми се че гордостта е неделима на добра и лоша - както са неделими лъжата и кражбата.
W Luka18,9-14 farisejat e primer za gordost kato porok - toj si wqobrazjawa, 4e e izqpqlnen samo s dobrodeteli, w towa 4islo i 4e toj e, kojto prawilno slawi Boga, a pqk mitarja, ponezhe ne spazwa negowite kanoni - ne.
Тъй като думите Ви са тълкуване с антиправославна насочност оставям Светото Писание само да Ви опровергава:
11.Фарисеинът като застана молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12.постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Никъде не се споменава право-славене. Освен това каноните не са негови(на фарисеина), а Негови(Божии).
И спазването на каноните е добро, а гордостта от спазването е зло. Според мен.
Тъй като Ви се струва, че не разбирам точния смисъл на думата ерес - бихте ли го дефинирали?
А като говоря "ние" и "нас" имам предвид православните християни, към чиято общност принадлежа. Вие сте прав, че никой от тях не ме е упълномощил да го представлявам, но исках да Ви подчертая, че не само аз мисля така, а сме доста. Най-малкото аз и pravoslaventerminator сме ние.
Тъй като виждам, че св.Йоан Кронщадски, който изобличава ереса на римо-католическата църква Ви е любимец, с нетърпение очаквам да му отговорите по същество.