Това за "силната жена" почти го няма, но все пак се забелязва, макар и слабо, в диалога между майката и бащата в началото останах с впечатлението, че майката, нищо, че беше отчаяна, е доминираща и отново се явява "гласа на разума" и "гласа на съвестта", което е типично клише за холивудските филми. Както и да е, това е само детайл, но все пак тези тънки клишета ме поиздразниха малко.

Ако погледнем цялостно историята във филма, бащата и синът си караха сами за себе си, което няма как да стане по принцип при такова бъдеще - трябва да се обединят с други хора и да сформират някаква група или да станат част от по-голяма. Иначе няма как да не бъдат убити и изядени - и това в началото, както се измъкнаха от ония здраво въоръжени канибали си беше нереалистично.

Въобще в такава футуристична ситуация оцеляват само здравите войни, добре владеещи оръжието и убиващи безкомпромисно - без значение дали са канибали и мародери или малко по-разумни и добродетелни хора.

Все пак друга поука е, че (с примера с бащата и сина) няма как сами и изолирани от другите да се оправят, а това е подходът им - на егоизма и всеки да гледа себе си и най-много семейството. В американски филми рядко този манталитет се надскача от главните герои.

Дали в такава футуристична ситуация, или в наши дни - предизвикателството пред хората е преодоляването на егоизма, който разяжда като цяло човечеството и трови околната среда.