Re: И така - Living History по езически... / Религия и мистика / Езичество

Още малко дребни корекции:

Жив е той, жив е! Там на мегдана
потънал в кърви, лежи и пъшка,
жрец с дълбока от стрела рана,
езичник в младост и сила мъжка.

На една страна захвърлил чаша,
на друга - тояга на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат страшни времена.

Лежи си жрецът, около него
тълпа селяци уплашено гледа,
Последен Ромеец седи си в кръчмето,
Катюшата тича с бинтове, бледа.

Настане вечер, месец изгрее,
Каломаин с отвари раната мие,
Хаджията пее молитвена песен,
а Рокси тревожно медовина пие.

Дойде и Сара накрай запъхтяна,
с прозрачни одежди приседна при жреца,
целуна го бърже в сълзи обляна,
а той се съвзе и започна да пита:

"Кажи ми, сестро, Вейдъра де е,
де са Черния вълк и Косомана,
Боян и Словенина - да взимат оръжие,
че да преграждат скоро Балкана!"

Ромееца-нашественик заключиха в кръчмата,
заедно с отряда му при виното, до бъчвата,
Безпътният остана при тях да си разсъждава,
та заспаха лесно пияните войници тогава.

И тръгнаха всички воини тайно вечерта,
Черен вълк ритуал за победа направи,
Вейдър ги водеше с познания шамански
по тайни пътеки през гъстата дъбрава.

С тях и жените и всяка що може да вземе:
Агримония - гърнета с манджи, Кало - мехлеми,
Рокси - пиене за цялата войска ханска,
Катюшата и Тъндър - лъкове страшни погански.

С гръмки бойни песни и звънтящи саби
сутринта вдигнаха шум, та прокънтя гората,
чу ги Метлата-див аскет в пещерата,
па пред тях излезе проповед да прави:

"Обречено дело за вас е войната,
щом християнска войска е влязла в страната.
Езичници никакви не сте, представете си -
та вие не знаете даже фарси!"

Дружината ни копия размаха и боен рог изсвири,
погна го и той побегна бързо през дебри и баири,
а ние продължихме към прохода в Балкана,
дето войска за мъст страшна събираше хана...

Епохата май се изясни, някой ако иска да продължи в стил "как намесата нашата езическа дружинка по случайност се оказа решаваща за финала на битката при Върбишкия проход", да се пробва.
Това по твоята идея, Агри, моята е малко по-различна...