Сега, редно е да се върна към питането на Каломаин за смисъла на бройката на ястията за коледа. Подържах хипотеза, че това е чисто суеверие, изковано, за да оправдае големия харч на продукти за времената когато правилото се е спазвало стриктно от една страна заради ненарушаването на повелите към християнската общност и от друга страна на пестеливостта, която е била цел заради бедното битие на народните маси.
Косвено ме подкрепи Косоман, който стигна до сбълъсък с Боян Ийи относно същината на обредните кървави свещенодействия и традицията на празници да се коли жертвено животно, което се консумира/употребява по един или друг начин.
Но мнението ми е, че това не е съвсем така. Тоест материалистическата ми хипотеза е крайност, която е неверна по дефиниция, защото обосновава социално-обществения произход на обичаите, и обслужва теорията за обществения строй като единствен подтик за съществуването на ритуали, култове, практики, обчаи, обреди, и друи религиозни знаци, но пък изпуска космологично-психологическата обвързаност на основаващата го единица - човекът.
В конкретната задача със смисъла на бройката бъднивечерските ястия решението ми е следното:
безспорно е, че числото е било от значение, но в друга култова традиция, която предците на сегашните християни са били носители. Тя е имала своето значение, дали скрито или не, мистично или напълно логически прояснено е възможно да се каже, но в специално изследване (потърсете ако има такива издадени!) или в друга тема.
Но християнството не изпитва нужда от подобен род числови означения на празничната или обредна същност на честването на Рождеството Христово.
То, обаче, като толерантна религиозна доктрина не преследва тази традиция, която е вече безобидна поради своята невалидност и способства по този начин християнското население да запази достойнстовото на предците си, което е гарант за обществено-политическо самочувствие и акумулатор на творческа държавническа енергия.
Постепенно смисълът и значението се загубват и приготвянето на определената бройка ястия олеква в системата на религиозните празници. Следователно подкопава и стойността на самото Рождество Христиво.
Затва пък, за да съхранят престижа на следваната религиозна доктрина вярващите реновират семантично стойността на обредните действия, като ги обвържат със мито-материята на християнството, но вече съвсем свободно, понеже не е догматически необходимо те да се въвеждат като всеобща практика (самите църковни служби имат съвсем друг характер от домашното честване) и съответно нарушеният порядък допуска анахроничност в избора на възтановимите символи - вида на ястията, бройката, която е от 7, 9, 11, 12: неуравновесеноста на опозицията четно-нечетно, реда на изпълнението на обичая, неопределеноста на словатар които следва да бъдат изричани по време на целия празник или само на масата, нито затвърдяване на смисъла им извън общата благопристойност и тн.
Остава нерешен въпросът от моя страна кое е водещото начало в култа - прагматичната обосновка на кървавите жертвопритошения или духовния им контекст, но си мисля, че след горното изложение това е ясно от само себе си.