Хаха, да, кажи го на тия, които сега са на 18
Тънд, аз си казвам така - сега можеш да имаш някаква позиция, на която държиш, може и никога да не я промениш, но от тук насетне много неща у теб ще се променят. Не искам да ти говоря така сякаш съм с 20 години по-голяма от теб, а всъщност съм само с две. Има една приказка, че глупавият вечно поучава другите, а умният обича да се учи. Ти гледаш себе си, не някой друг какво ти казва, но е добре да се оглеждаш наоколо и да наблюдаваш и да отсяваш и най-вече - да се развиваш. Казват хората се променят, но и не се променят. Аз също преди съм твърдяла много неща, на които си държах може би от инат, сега не е така, вече имам малко повече опит затова си позволявам да говоря. Но и на мен ми предстоят промени, не знам какво ще говоря след още 18 години, друг акъл ще ми дойде може би в главата. С времето човек свиква, люлее се между толкова неща, че в един момент за теб няма нищо различно и ново - просто всичко е разклонение на един и същ клон. Нещата в тоя свят са свързани.
Че си бунтар е добре, само не позволявай да ти оставят травми - психически и емоционални от детските години, защото това води до неприятности. На всеки човек това, което си изпитала ти, би му се отразило по различен начин. Аз съм ти казвала, че и моят клас беше ужасен, все за нещо ме гавреха и първите 4 години нямах никакви приятели от класа. Но това пък ме направи по-силна, не ме озлоби, колкото и да са ме мачкали, научих какви са хората, как да се справям с подобни ситуации, разбрах, че такива не са достойни дори за омразата ми, а са просто за съжаление, което е по-лошо. Да се извисиш над останалите означава точно това - да не им позволиш да те погълнат и затормозят съзнанието, да се отвориш и за други хора. И Бо каза, че има хора и хора. Но все пак винаги трябва да имаш едно на ум с кого, какво и т.н.
Отплеснах се, съжалявам.
Един живот не стига!
|