|
|
| Тема |
 Re: Ден Пети [re: БoянlYl] |
|
| Автор |
БoянlYl (магесник) |
|
| Публикувано | 11.07.08 13:45 |
|
|
|
Ден пети финал този път покрай закуската дори почетахме малко от пратчет. По едно време на другия бряг покрай нас мина голяма група туристи незнам дали ни видяха защото местенцето ни беше закътано, но ние ги огледахме. Групата беше слабо екипирана явно нощуваха по селата, но беше от поне 10 човека. Някъде по това време изчезна и Сара а ние поехме по нашата си посока. Решихме да се окъпем в реката но по обяд когато е най горещо защото вода бе студена. Минахме през едно празно село и тръгнахме по сухото корито на реката. Явно на пролет е страшно пълноводна но сега беше едно мижаво поточе което на места дори изчезваше или замязваше на гьол. Мислено вече я нареках сухата река името не беше далеч от истинското според картата "Сушица". Малко преди мостово решихме да потърсим реката из камънаците за това тръгнахме да пресичаме сухото корито, точно пред нас изникна едно магаре което ни гледаше сърдито. Решихме благоразумно да го заобиколим чувал съм че ритат лошо. Реката се оказа че липсва но за късмет точно насреща ни имаше малка чешма с вода извираща от едно дърво.
Презареждаме и отново на път вече виждаме белинташ от долу а пред на е мостова. Някакви хора събираха камъни с кола, малко преди да стигнем до тях офейкаха. Реката отново се появи изпод камънаците точно преди мостово. Нагоре имаше параклис а под него нещо като водопад. Ихууу баня :) Долу пейзажа беше като в синята лагуна, плитка речица с красиви камъни малко вирче със синия вода, пясъчен плаж. Водата обаче беше ледена как да е поцамбуркахме се, аз се метнах на една скала срещу водопада и що да видя.
На едно камъче до нас във водата се разхлажда пепелянка, Сис се постресна малко тоя път наистина малко каза ми само да я следя да не тръгне към нея докато се къпе и кротко си продължи. След малко се върнахме на брега и почнахме да се сушим и обличаме извадихме пакет фурми и си хапнахме. От среща където бях видях още една пепелянка тоя път от скука реших да я замярвам с костилки. С второто хвърляне я оцелих по главата смаях сам себе си, пепелянката се сви и макар че почти я уцелих още 2-3 пъти не реагира, накрая просто мудно запълза по скалата и изчезна.
Сис вече беше уморена и не и се ходеше до кръстова гора за това решихме да видим как е положението в мостово с автобусите, затова запъплихме нагоре към центъра на селото. Автобуса беше в 6 сутринта, магазина нямаше да работи до 5 май единствения шанс ни беше да настъпим гаста да изкачим около километър и 200 денивилация и да видим дали няма автобуси от кръстова гора.
На една изсъхнала чешма в подножието на хълма поседнахме за обяд, тук пътя вече беше само един дори да загубим посоката кръстова гора трябваше да е на втория връх просто следваме билото. Таман приключили с обяда и от горе и от долу се зададоха хора. Над нас един дядо бавно пъплеше с магаренцето си натоварено до горе със слама а под нас се зададоха мъж и жена явно на разходка.
Разминаха се точно покрай нас магаренцето се препъваше под тежеста на огромния куп слама и за малко да отнесе въз пълната дама. Поздравих дядото и го попитах за пътя, не че ми каза нещо по различно от това което очаквах. Двойката обаче се отдалечи с шумно мърморене, жената мелеше сол на мъжа за снимките които ще прави. Мислено почуках на дърво, не че със Сис не се карахме така поне не често. Няма нищо по лошо от конфликтна, че и грозна жена. Просто ако бях на мястото на тоя щях да я шамаря и на ляганяе и на ставане.
След малко направих последната си грешка за тази разходка, реших да мина по сенчестия път и така си увеличихме ходенето. На една поляна срещнахме едни родопски баби да пасът говеда че те ни казаха че сме объркали баиря. Е не фатално и по тоя можехме да стигнем до горе ама малко обиколно.
Най сетне стигнахме мястото на последния щурм поредно опътване от поредния овчар и кратка почивка.
Дядото каза че тук имало много пътеки изказа лек скептицизъм дали ще се оправим, като си знаех премеждията и аз се позамислих, той ни препоръча един дълъг и заобиколен път но вече беше ми писнало и реших да рискувам с билото. От тук се виждаха повечето места от които минахме дори се виждаха местата по които не минахме заради марциганица. Тоя раьон вольо невольо вече можех да кажа че ми е до болка познат имах го на релефна топографска карта в мозъка си.
Финалната гора се оказа доста просторна вярно тук пътечки бол но на мен не ми пукаше просто следвах билото. Накрая излязахме на малка поляна, 100 м по нагоре вече се виждаше шосе от тук пътя обаче беше хребет една скала до пътя около която трябваше да се въртим ту от ляво ту отдясно на горе а по тесните пътечки от страни на нас си бяха урви по които не би било добре да се търкулим. Ха насам ха на там и точно преди мантинелата малинов храст, стана съвсем като в една дзен будиска притча.
Вече бяхме пред портите на кръстова гора тук си бе строителна площадка. Кое му беше интересно на мястото!!! Ами май че имаше над 100 параклиса пресни стенописи удивително еднотипни в същност най ми хареса един параклис в страни от основната група, там дори снимахме два стенописа арх Габриел по скин тиранти и арх Михаил с всевиждащото око на щита.
Абе май просто се отбелязахме че сме били и тук. Беше 5 последния ни влак е 22:00 в Асеновград. Оказа се че тук няма автобуси, питахме един от шофьорите на камиони дали ще ни метне долу, категорично ни отказа. Обаче екскурзовода на една група френски туристи явно дочул направо ни пита за къде сме е аз не чаках втора покана.
В автобуса беше весело французите пяха разни песни по едно време искаха и от нас да изпеем нещо на български, ама на мен освен неща на Черно фередже май нищо друго не ми минаваше през главата как да е шофьора ни отсрами. И така в песни и закачки минахме борово спряхме се и за снимка на поредния параклис св. Илия този обаче беше разположен на много яко място но снимката не се получи много добре.
Същия параклис го има на реклама на DHL в National Geografic.
Французите ни оставиха на разклона за Лъки където се надявахме някой друг да ни вземе на стоп или да мине автобус. Тук трафика ама хич не беше натоварен може би за това и един дядо си пасеше трите крави точно на пътя, след час чакане той се поприближи поразказахме му малко приключенията си и го разпитахме за автобус. Оказа се че към шест и половина трябва да мине такъв от лъки за асеновград, но само единия билет е 5 лева. Вече бяхме с 40 като 35 от тях трябваше да са за влак. Ужас май се очертаваше още една вечер тук този път до тресавище без храна за радост на комарите. Точно когато изгубихме всякаква надежда двама мъже с дете ни спряха. Питаха ни дали имаме нещо против че няма да сме на седалки, хех що за въпрос докато се осетят се метнах в колата че даже май твърде бурно, се притесниха да не им изпочупя въдиците. Последва един доста живописен пъд а аз през цялото време се опитвах да разпозная червената стена. В асеновград бяхме в 19:35 имахме време и за пловдив таман и следващия влак за там бе във 20:00
Първата ни работа в пловдив беше да си земем билети за последния влак 22:55 нямахме много време за това нагласих часовника за десет и тръгнахме към центъра ходихме доста без да видим хранителен магазин с последните пари си взехме бира , две пици и мокри кърпички.
Тук имаше доста лъскави хора които ни гледаха гадно в аптеката дори като се опитахме да се разминем забелязах че нарочно не ни направиха път и се блъскаха.
Хах сетихе се за хората в планината и едни думи на дядо ми "планината ражда хора, долината тикви".
Лъскавите хора си мислят че са царе в техния изкуствен свят, но този свят умира.
Подобно на една карта таро когато тяхните въздушни кули се срутят, ще бъдат смазани от собствените си илюзии. Идва края на една епоха и всеки привързан към умиращия свят ще изчезне с него и това ще бъде добре за природата която се задъхва. Имахме право само на още една снимка до тук обаче ни хареса само един шадраван, решихме първо да хапнем в парка и после да се върнем да го снимаме.
Много е важно човек да знае че после може и да няма, като се върнахме шадравана го спряха пред нас.
Единствената снимка от пловдив беше гарата преди тръгване.
| |
| |
| 
|
|
