|
|
| Тема |
 Re: Пътуване до белинташ или до там и обратно. [re: БoянlYl] |
|
| Автор |
БoянlYl (магесник) |
|
| Публикувано | 11.07.08 11:54 |
|
|
|
Ден първи всичко започва в ранната утрин на 3 юли сутринта.
След цяла нощ пътуване със влака на човек му се присква нещо
тонизиращо за това със Сис се отправихме към най близкото заведение.
Навън е мрачно мъгливи облаци са надвиснали над родопите а противно на
очакванията ни още от зарънта Асеновград е пълен с хора. След
кафенцето закрачихме бодро към Асеневата крепост, явно бяхме интересна
гледка с големите раници защото имах неприятното усещане че всички ни
зяпат. Е как да е любопитството е нещо нормално. Градът ни хареса
беше доста по голям от очакванията ни и страшно ни напомняше по разни
неща на Троян, Габрово и Трявна. Минахме покрай Музей не се сдържахме
и влязахме. Определено имаше защо!
От камената ера, през траките и пра Българите, възраждането имаше
всичко. Камени идоли на богинята майка, едни като портрети на
извънземни, фригиска шапка, пра Български амулети като прочутата
амуниция с конче яздена от глава. Средновековни, тракиски и
възрожденски оръжия. В същност много ми харесаха средновековните
алебарди и тракиските мечове изглеждаха много брутални. За миг дори си
представих какво би предсатвлавал боя с тях. Едната алебарда приличаше
на нещо от арсенала на У-ШУ. Формата и беше необичайна предполагам че
с правилен удар който да прорязва с върха би могъл да свали и
тежковъоръжен коник.
Най ни беше забавна обаче една снимка от
балканската война на която един оплашен войник се беше качил на едно
дърво а долу имаше мечка която се опитваше да го свали. Естествено
беше да се запитаме дали и на нас няма да ни се случи нещо подобно.
След по една бира и още час шляене по улиците най накрая тръгнахме
по пътя. Облаците вече се бяха разсеяли и слънцето
напече, а ние бавно се влачехме нагоре под тежеста на раниците.
Скоро в дясно от нас видяхме параклис. Дали не е средновековен си казах аз
хайде да го видим.След кратко двоумение дали това няма да ни удължи
пътя тръгнахме да крачим на горе. Там имаше беседка и трима
реставратори след кратка почивка и закуска влязахме в храма. Вътре
беше отчайващо храма е бил изоставен и вандали бяха надрскали
стенописите. В същност повечето бяха оправени от реставраторите, но те
ни показаха снимки и какво е било. За съжаление обаче параклиса не
беше средновековен, но пък за късмет от тук имаше пряка пътека към
асенова крепост и така закрачихме наново. Пътя ни изведе точно под
крепоста до нея имаше будка за билети или нещо като музей, не се
задържахме много за да видим дали ще ни вземат билетче и без това ни
бяха кът парите. Явно това беше само едно ъгълче от крепоста защото
сравнение с повечето които сме виждали ни се стори много малка.
Пътеката нагоре обаче беше яка, като каменен проход за някой
светилище. След малко видяхме и църквата долу група археолози с
металотърсачи се ровиха в пръста или поне предполагаме, че бяха такива
защото би било твърде нагло да иманярстват през деня. Тук нямаше много
за разглеждане качихме се нагоре към една от кулите там имаше нещо
като тъмница с един гьол в нея а на върха руините предлагаха добри
отбранителни възможности. Винаги ми е било чудно при все че 90% от
крепостите в България са построени на скали как са ги превземали. По
принцип гуменките ми се пързаляха по скалите и от сякъде може да се
тупне а при сражение сигурно би било неимоверно по трудно. Хвърчат
стрели , бранителите са над теб и всяка грешна стъпка означава
свободно търкулване в дерето.
Спуснахме се и към прочутия Асенов надпис, на малко страно място беше но определено буквите ги бяха
изчукали в готин шрифт.
Е тука е мястото да отбележим, че си имахме план първа точка беше
крепоста от тук трябваше да намерим маркирана пътека в посока хижа
Момина Сълза - х Брезово- х Марциганица - Белинташ - Мостово -
Кръстова Гора - Борово и от там с автобус до Бачково. Е плановете не
са това което бяха. В последствие реших че ще бъде най добре да минем
през Бачково така на връщане нямаше да се спираме там и като си хванем
автобус щяхме да имаме време да разгледаме и Пловдив. На излизане от
крепоста питахме една жена от музея на къде да поемем тя ни посочи
стария Римски път от който още си личаха павенцата.
Километър по надолу стигнахме до разклон за друг параклис след
кратко двоумение решихме да цепим за по напряко от там. Параклиса беше
хубав, особено много ми хареса една стенопис със много характерна за
християнството и масонерията символика. Всевиждащото око, рисунката
даже пасваше на египетския мит за Хатор( богинята на отмъщението)
-всевиждащото око на РА.
Всичко тук беше прилично подредено явно
обитавано, имаше дори разни страшни закани за хора които евентуално
биха мародерствали. Макар и в християнството езичниците да са най
страшното нещо ние все пак не сме такива хора , по скоро това бих го
очаквал от някой полувярващ християнин. :) След почивката поогледахме
за пътека на долу и скоро намерихме такава тя ни изведе точно до една
малка виличка с овошки имаше и табела за Бачковския манастир след 5
км..Поогледахме се и решихме да цепим към реката тук смутихме плажа на
2 девойки, пак добре че не бяха двойки. Бях решил че по реката щяхме
да стигнем по бързо, но бързо се отказах на едно затънтено местенце и
ние си спретнахме един плаж с баня и решихме да продължим по пътя. По
шосето беше трудно и продължително минахме 2 тунела преди да стигнем
село Бачково снимка на общината, бутилка бира от магазина и кратка
почивка преди манастира.
Бачковския манастир се оказа поредното сеирджиско място по пътя,
много тараби сергии разни туристи дори чужденци. Разгледахме
стенописте на Захари Зограф определено си е бил майстор, бих казал че
в него дори има нещо ренесансово, лично на мен ми напомняше като стил
малко на Албрехт Дюрер или Иеронимус Бош. Вече беше към края на деня и
беше време да побързаме да си намерим лагер. Имаше много табелки за
резервата в който се очертаваше да навлезем, явно къмпингуването беше
забранено за това трябваше мястото да се подбере внимателно. За
първата вечер бяхме приготвили шишчета от телешко сърце по перуански
за това беше наложително да намерим място за огън. По пътя за нагоре
се заредиха разни вилички и постройки които определено не ни обещаваха
спокойствие. вече съвсем се бяхме скапали от тежките раници спряхме за
минута и аз тръгнах без раница да търся място за лагер за щастие се
оказа че има специялно място къмпинг 100м по нагоре. Огромна камена
камина дървени маси и страхотна поляна за спане. Време беше за вечеря
за съжаление се оказа че съм забравил специялния сос за сърчицата
вкъщи, без него те се оказаха не чак толкова вкусни и все пак като си
гладен ама хич не се замисляш за тези неща. Небето беше облачно и
нямаше звезди но така или иначе палатката ни беше хубава и нямаше за
какво да се безпокоим беше време за сън.
Редактирано от Last Roman на 11.07.08 13:26.
| |
| |
| 
|
|
