Съществуват редица различия между западния и ислямския тип банкиране. За целта обаче първо трябва да се дефинира най-общо западното банкерство: банките да изплащат лихви по депозитите и да изискват лихви по кредитите, както и да извършват редица други финансови дейности с цел печалба.
Основното различие между западния и ислямския тип банкиране произтича от забраната на лихвата (риба-riba) в страните, практикуващи ислямската религия като официална държавна идеология. В тези страни Коранът е висшият източник на истината и в съответствие с него:

"Този, който приеме лихва (риба), не може да бъде спасен, понеже възкръсва, унижен от докосването на дявола." (''Those who swallow riba cannot rise up save as he ariseth whom the devil hath prostrated by (his) touch.'' - Surah Al Baqarah II 275-276)

Забраната на приемане или предявяване на иск за лихва не само че е морално неприемливо в ислямските страни, но и има дълбоки последици по отношение на прилаганите подходи и инструменти от страна на ислямските банки. През годините западният стил на банкиране търпи динамични промени, докато съвременното ислямското банково дело се стреми да изменя формата на обслужване, като запазва принципите, съществували през вековете. Разликите се открояват по-контрастно, ако системата на ислямското банково дело се сравни със стандарните характеристики на западния модел на банково дело:
• Ислямските банкови системи не познават застраховката на депозитите;
• Не съществува формално законодателство за съдебно преследване на неизряден заемател;
• На ниво централна банка не съществува система за оценка и наблюдение на финансовото състояние на банките. В ислямските страни, основният надзорен орган не е централната банка или министерството на финансите, а т.нар. религиозен надзорен съвет, чиято основна цел е приложението на принципите на ислямското банково дело, основно свързани с неизползването на лихва.
Друга отличителна черта на западните банки е, че едновременно с предоставянето на ликвидност(възможност за осъществяване на разплащания или теглене на пари в брой), на вложителите се изплаща и доход над вложената сума(лихва). При ислямското банкиране клиентът може да избере само една от двете алтернативи. Ако бъде избрана ликвидността, то не съществува никаква възможност за реализиране на доход от вложението.
Съществуват и други разлики между банкирането в ислямския и западния свят, като например счетоводните практики, одит и квалификация на служителите в ислямските банки.

Нека сега да видим какви са конкретните различия, произтичащи от използваните инструменти при опериране с активите и пасивите на двата типа търговски банки. В това отношение основното различие между ислямските и западните банки е, че последните обикновено имат два типа договори със своите клиенти:
- първи, с вложителите, който се отчита като задължение на банката;
- втори, със заемателите, който се отчита като актив на банката.
В много от случаите ислямските банки имат само един договор, обвързващ правата и задълженията на "инвеститора" на пари и "инвеститора" на усилие. Банките в този случай събират такса за услугата по улесняване на посредничеството.

>>> Депозитните инструменти са основен източник за набиране на ресурсите както на западните, така и на ислямските банки. Обаче, в преобладаващите случаи, набирането на средства от ислямските банки е безплатно, защото не се заплаща лихва. Но вложителите могат да участват в разпределението на печалбата, ако такава се реализира, наравно с ползвателите на капитала (заемателите) сами или като банката действа от тяхно име.

>>>Кредитни инструменти
В практиката на ислямските банки такива не съществуват. Голяма част от контрактите имат за страни банката (инвеститор) и по форма са инвестиционни, а не кредитни. Другата страна по контракта е предприемачът, наричан мудареб. Следователно, при ислямските банкови системи взаимотношенията между инвеститора (доставчик на капитала, банката) и ползвателят на капитала (предприемача) са базирани на принципи различни от тези на западните банки. Важен момент при отпускането на заем от западните банки е не само очакваната рентабилност на инвестиционния проект, но и редица личностни и юридически харакеристики на заемателя. Западните банки ги вземат предвид, за да се предпазят срещу евентуална несъстоятелност на заемателите. Ислямските банки също вземат предвид тези показатели, но най важният показател е очакваната възвращаемост на инвестиционния проект. Това е така, защото доходността на даден проект се отчита като такава за самият проект, вместо да се обвързва с доходността на цялото предприятие.
Накратко, ако предприятието банкрутира, при западната банкова система изплащането на заема по даден проект ще бъде проблем. При ислямските банки, ако проектът фалира, това би довело до неминуем проблем, независимо, че предприятието като цяло е печелившо.

>>>Други услуги и операции извършвани от ислямските банки.
Повечето от тези услуги се наричат "социални услуги на ислямските банки". Това не са просто странични продукти на банките, а важна част от тяхната дейност, като например "благотворителните заеми" (не се заплаща лихва, но и не са напълно благотворителен акт, понеже клиентът трябва да отговаря на определени условия за получаването им).
Ислямските банки извършват и обмяна на валута, но при спазване на следното строго изискване: обмяната на валутата следва да бъде извършена едновремено за двете валути, като се използва валутният курс към момента на сделката.

Look around at all the plastic people
Who live without a care...

Редактирано от Roxy на 11.10.07 15:54.