Божественото могъщество на римските императори изглеждало непоклатимо, докато през 132г. сл.н.е. друг месия от Йерусалим се опитал да докаже обратното. За разлика от Христос, този човек не проповядвал мир, той проповядвал война. Казвал се Симон Баркокба (син на звезда).
Много от хората по онова време, считали Баркокба за по-месия от самия Христос. Подобно на Хрисос той бил от рода Давидов. Както Христос, той говорел против Рим. Той настройвал еврейте за борба срещу Рим.
Поводът за бунта станал езическият храм посветен на Юпитер и построен от император Адриан. Той бил долепен до стените на големя храм в Йерусалим. Въстанието било добре подготвено и планирано. Хората на Баркокба избрали партизанската тактика като нападали от добре укрити места, в които имало предварително складирани оръжия, храна и други запаси. Всъщност, началото на бунта било толкова успешно, че довело до пълното унищожаване на цял римски легион. Йерусалим бил освободен, а римските войски изтласкани от Юдея. Докато императорът държал в желязната си хватка цялото Средиземноморие, Юдея се превърнала в единствената зона, над която римляните нямали власт.
Първоначално Баркокба предпочитал да го наричат принц на Юдея, но не и месия, както бил възхваляван от освободеният народ. Скоро, обаче, манията му за величие заглушила разума и той заповядал на гражданите на Йерусалим и териториите наоколо да го почитат като месия, по-велик и от Христос, В един момент той се превърнал в заплаха за ранното християнство, по-голяма и от Рим с императорите си. Баркокба забранил на юдеите да се прекланят пред Христос. Хората виждали в него, човек полубог, успял там, където Исус се провалил. Това е видно от монетите, сечени по негово време, където той е наречен Спасител на Юдея. Над големият храм изобразен от едната им страна стои на звездата на Давид, а тази на Баркокба.
Но отвъд морето (Х)адриан събирал войска, с намерението да постъпи с новият месия, тъй както постъпил с предния. След 3 години битки, хората на Баркокба били обсадени в последната им останала крепост. Там според легендата всеки един си отрязъл част от показалеца на лявата си ръка за да докаже верността си към водача. Баркокба бил първият. За останалите юдеи, такъв акт се считал за непростим грях, за бунтовниците признак на непоколебима решителност. Но дори и това не помогнало.
Разбунтувалите се били брутално изклани, водачите им осъдени и убити, а вярванията в месии - забранени. Трябвало да минат почти 2000 години за да може еврейската армия отново да контролира Йерусалим.
Във горичка до брезичка гол клисар лежи,
а до него ученичка библията му държи...
|