Доброто и злото са просто морални категории, истински ценото е дали пречим на еволюцията на тая планета или я подпомагаме като се развиваме. Чисто психологичната, духовна, човешка еволюция е много бавна, ние можем да сме постигнали голяма цивилизация, но въпроса, не е в цивилизацията а в културата. Високото техническо развитие не означава висок култура, резултата днес е консуматорско общество което става все по сиво и безлично за каква висока култура можем да говорим тук. Има цивилизация, но няма култура, тя не се постига с консуматорство аз творчество.
Християнството не е кухо именно благодарение на митовете кодирани в него, но те нямат много общо с исус. Исус е напаснат към езическите митове а не обратното. Това е което го прави жива религия символиката която комуникира с вътрешния ни аз. Архетипи като исус у индоевропееца са съществували много преди исус и едва ли това можем да си го обясним с елементарното, "те са го очаквали подсъзнателно са знаели за него". Митове като исус могат да се създадът, дори в съвременото общество, благодарение на древния архетип на слънчевия бог.
Не се съмнявам, че има готини християни, но те не са фанатични не тълкуват всичко буквално отворени са към различен тип възприятия и накрая християнството пак се изменя, защото ние вкарваме нашето езическо отношение към него. Имено да адаптираме и интерпретираме мита към нашия живот, не сме способни освен чрез отказ от свободата си да приемаме дадена религия като догма. А не всеки е готов на подобна саможертва, за това няма едно единно христианство.
Що се отнася до езическия вариянт на човешкото развитие аз го виждам като един ренесанс или някаква по друга античност, според мене това общество щеше да се развива по бавно, но с по осъзнати вътрешни процеси. Може би пак щяхме да минем през период на замърсявания когато се развием достатъчно, но може би щяхме по рано да търсим методи за прекратяване на тия процеси.
Нямаше да има страни които да не подпишат спогодбата в Киото и то християнски. Природата щеше да си остане култ, култ щяха да бъдат и човешките взаимоотношения а не парите. Може би сега е времето за подобен ренесанс. През античноста вече е имало предпоставки в европа философията да се отдели от религията изобщо това е едно от основните неща които ни отличава от останлия свят а именно отделянето на религията от науката. Днес науката ни помага да разберем по добре религията. За един съвременен езичник е напълно ясно, че митът и божесвата, са елементи на вътрешния неосъзнат свят на човека.
Това са драми които се разиграват вътре в нас и около нас в живота. Те имат за цел по доброто ни осъзнаване. За него е ясно, че дилемата дух материя не съществува тъй като всички сме част от едно неделимо цяло, бог това е цялото, богове това са природните закони вътре и вън от нас. Религията е мир със света, морала е мир в обществото.
Доброто и злото са просто необходимия тотем и табу в обществото за да можем да съществуваме заедно.
Човек дори добре да живее умира
|