само да кажа за мен как стоят нещата.

в чисто личен план езичеството е начин да осмисля своето съществуване в света, да позная истината за това кой съм и какво е моето положение и отношение спрямо всичко останало съществуващо. наборът от идеи, които ми помагат за това, е най-вече езически, защото езичеството изглежда пасва най-добре на моя етос и нагласа към живота.

ако някого го устройва бахайската вяра или ислямът, да си ги изповядва и да не ми пречи. даже и християнството не ми е проблем, стига да не се опитва да ме покръства. аз не вярвам, че разпънатият Христос е Бог, но познавам хора, които с тази си вяра са свършили полезни неща. надявам се и аз някой ден да придобия толкова вяра, че да работя за доброто на света като цяло.
истината е проста и банална: трябва да се върши добро, независимо от "езически", "християнски" или "сикхски" подбуди. а какво е добро казва сърцето - например няма човек, който да се е родил с идеята, че е много гот да се убива.

целта ми е да не се въвличам в нищо, което да заглушава този естествен и искрен глас на сърцето - обществени структури (доколкото е възможно да останеш незасегнат от тях), политически и масови организации, организирани религии...

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching