Същото предстои и при нас, за сега уж стабилизираме някак положението - и нямам предвид възстановяване - но се вижда, че няма да е за дълго. И пак така, постоянно иска да тръгва на някъде, където и да бъде все страх, все усещане за враждебно място, иска да избяга, да се скрие. Знам, че за такива случаи не остава друго освен да се хоспитализират трайно и аз все още не давам, но в крайна сметка какъв друг избор ще ми остане. :(( Определено бих предпочел смъртта, какъв смисъл да продължава, съзнанието е раздробено, каквото трябва да фунционира в мозъка просто отказва, само се измъчва, ужасни мъки, нищо друго: параноя, раздразнителност, тревожност, неспокойствие, агресия, истерия, паника, депресия, изобщо целия ад.
Вчера ми вика - живота за мене свърши. Добре, така е, но ..... как беше "понякога, дори всички условия да са подходящи, пак не можеш да умреш". На 90 години е, а все още ходи, дори без бастун - в смисъл тя въобще няма такъв - кръвно, холестерол, каквито показатели се изследват, всичко бетон само психиката. Кога ще е то ...... след още пет- шест години на зеленчук в някой хоспис. Защото както и да го мисля - и аз, и останалата рода - наистина не виждам как да се грижим за нея, като се влоши още. В състоянието, в което я намерихме онзи ден .... майка и татко бяха аут, аз не можах да повярвам какво виждам, пък камо ли те.
Не знам - аз наистина се надявам и моля, да я удари било инфаркт, било инсулт, изобщо нещо, така че да се свърши. Всичко друго е само още мъчение за нея.
|