Здравей Миро,

майчинството е най-непосредствената и нежна и едновременно брутална духовна практика която познавам. Тя те свързва със себе си и Цялото на такова дълбоко ниво, заземява духовното с такива дълбоки корени, че е невероятно какво съкровище пренебрегваме и как въобще сме го допуснали.

Тялото е програмирано за всичко това. Тялото е физическото отражение на всички духовни процеси. И на него не му трябваш ти, за да функционира. То е съзнанието, а ти (егото или мисълта) е цвета на това съзнание изразено във физическа форма. Физическа форма всъщност няма. Просто отблясъци. Но не зная как да го обясня.

Хормоналната система е невероятна. Тя оформя света ни...на това, което наричаме аз и начина ни на възприемане. И в зависимост от хормоналния баланс може да сме напълно различни хора. От там и външните характеристики и вроденото ни чувство за красота и вътрешно знание, което се е развивало милиони години и което ни дава информация за здрава и функционираща система (сравни днешните отчаяни опити за външно разкрасяване)

От акта на зачеване, до самото раждане, човек не прави нищо. Всъщност и след това. Единственото, което ние като хора правим е да осигурим материалната нужда на тялото и да захрним новата система с принципите на материята и средата. Всъщност тя и това сама прави. Не се питаме как точно записваме информацията и как си я спомняме. По-точно осигуряваме оцеляването.

Стадиите на развитие на едно дете, кога ще му щукне да си ползва ръцете или да ходи, са неща, които не можеш да контролираш. Подтикът идва от вътре. Когато системата сама стигне до това знание. Можеш само да констатираш и да правиш анализи..

Това, което човечеството събира като информация и знение, като прозрение, техники, което улеснява живота ни и е толкова ценно, духовните практики, е като прашеца на цветята, каймака, квинтесенцията на възможното в тази форма, семето и зачеване на ново човечество..други форми..

Конкретно, тялото осигурява всичко възможно, за да може детето да се роди лесно, да може да се нахрани, да може майката да издържа без сън, да може да бъде гледано...и всичко това се сблъсква с днешния начин на живот на хората.

Чувството по време на бременността е на забавеност и спокойствие, радост, засилена чувствителност към миризми, вкусове, думи, емоции, картини. Инстинктивно търсене на красота, тишина, подреденост, сигурност и нежност, на място където храната и покоят са осигурени, на хора, които могат да са опора.

Кърменето е едно от най-приятните чувства. Отделя се окситоцин, който те кара да се чувстваш блаженно щастлив, свързан, достатъчен и удома. Самата гледка на бебе или далачен звук на плачещо бебе или картина по телевизията задействат окситоцина и гърдите ти се пълнят с мляко и започат да текат. За жените с малки гърди няма защо да се притесняват, те стават достатъчно големи, а после възвръщат големината си и не висят празни като на много жени с големи гърди.

Не знаех, че гърди могат да болят така. Една от най-силната болка в живота ми, когато са запушени и когато с всяко поглеждане на детето се напрягат още повече. Раждането е нищо пред това. Все пак то е в пъти по-краткотрайно. И как стресът спира отелянето на окситоцин и кърмата. И няма с какво да си нахраниш детето. Изкуствените храни са спасение, но това е спасителен пояс за общество, което не знае и не може да се грижи за жените си.

Раждането не е страшно. Болезнено е, но ако човек просто се остави на тялото и всичко, което се случва, без да се намесва с представи, как трябва да протича, всичо минава бъро и лесно. Тялото сменя хормоните в такт по време на раждането и дава възможност за почивка. Оставяме настрана задължителното отделяне на всичко от дебелото черво, ако не са ти направили клизма, кръвта и вероятното разкъсване на тъканите отдолу.

Бременността, раждането и след това е свързано с дълбоко приемане на себе си, на чувствата си, емоциите, външността си, оттегляне от предишни занимания и начин на живот, промяна на гледната точка и приоритети, на преглед на връзката си с родители, роднини, приятели, с партньора.

Изисква постоянно пребиваване в тук и сега, няма време за обмисляне, желания, представи, а непосредствено действие и гъвкавост, защото всеки момент е различен и никой не ти гарантира, че сегашното преливане от щастие, след час няма да е рев и притеснения. Трябва да умееш да предсказваш нещата и да ги организираш така, че да си подготвен. Да си психически издръжлив и да не се сгърчиш ако си болен и недоспал и едва се държиш на краката си и въпреки това разнасяш плачещо, пищящо или виещо на ухото ти дете с часове и нямаш сили дори да се молиш..А ако това продължава дни е особено брутално..

Разбираш колко е крехък живота и колко е жилав едновременно. И колко можеш да си безпомощен...или зависим...Разбираш на какво си способен и къде не се справяш. Разбираш, че имаш нужда от помощ и хора около теб. И да вярваш. Че всичко ще мине, ще се оправи и ще стане по-добре. Слава Богу с по-големите деца е по-лесно.

Разбираш колко сме задръстени като общество, на какво са ни учили или не са ни учили, всички думи и подмятания, които си чувал под път и над път между другото и по някакъв начин са станали част от теб. Колко е голяма липсата на върастни знаещи жени. Жени с опит, знание, чувствителност, мъдрост, интегритет. Които да предават женското знание и начин на живот на младите момичета и жени. Как да се приемат, как да се отворят, как да създават пространство, да обичат себе си, да оформят света, така че и мъжете да могат да заемат ролята си и да се живее в хармония, свободно и естествено.

Не можах да се отпусна да кърмя на обществено място...нещо толкова естествено. Трябваше да търся информация в интернет за всеки въпрос. Нямах жени до мен, които да ме целунат по челото и да ми кажат колко съм прекрасна и как добре се справям, дори космата като горила, рошава и изнервена. И да се отдръпнат, когато имам нужда от спокойствие. Слава Богу имам прекрасен мъж, на когото мога само да се възхищавам! Той ми е подкрепата, грижовен, мил и отдаден, невероятно психически издържлив, когато си мислиш, че ще избяга нанякъде, вършещ всичко в домакинството, без да измрънка, и разкошен баща!

И да живеят социалните мрежи! Защото тези жени, там някъде, ми дават сили и ми показват пътища и възможности, които не мога и да си представя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите