На мен също не са ми интересни фейсбук и аналогични така наречени социални мрежи. Наскоро се смеехме с брат ми, че разни роднини, които винаги са били далеч от компютрите, ни дават сега линкове от техни сватби и кръщенета в тези мрежи, а ние, които ползваме компютри от самото им появяване, нямаме акаунти там. Всъщност, повечето от тези мрежи са за картинки и линкове и малко хора създават повече от 2 реда писане, което мен би ме заинтересовало.
Изглежда, обаче, че тематичните форуми като този (и като целия дир.бг) не са предпочитано средство за повечето хора, не само в България, но и по света. Макар, че според мен, модернизирани, такъв тип форуми/клубове имат бъдеще. Както обсъждахме с един приятел, рано или късно човечеството ще създаде една дигитална "Акаша", където опитът и знанията на всеки човек придобит през живота му, ще са включени. Т.е. ще има пълно дигитално копие на живота ти. И на надгробния ти паметник (и не само там) ще има линк към него. Изкуствен интелект от типа на съществуващите вече ще свързва всичко заедно… Няма никакви принципни трудности за това. Важното е да има какво да се свърза.
Да, форумът изглежда престарял… Предната седмица се върнах от едно служебно пътуване в Израел. И едни колеги ми предложиха да посетим , която се води за едно от чудесата на света и за която нищо не знаех. Това е древен град от преди 20тина века в днешна Йордания близо до границата на южен Израел. Като го видиш на Youtube или на снимката най-отдолу, ще се чудиш как са ги строили тези неща преди толкова време и при това в пустинята. Но тогава е имало там развита цивилизация на набатианците (така са се наричали въпросните жители), които са правили язовири и канали в пустинята, минавал е там важен търговски път в Близкия изток по римско време… Но тази цивилизация по различни причини е изчезнала и са останали само величествените постройки в скалите… Та и форумът ми прилича малко на тези останки.
Апропо относно Израел, пътувайки от Тел Авив на юг към Ейлат (израелският град най-близо до Петра), израелският домакин ни показаха как отглеждат зеленчуци в пустинята Негев, която е по средата. Навремето първият израелски президент Бен Гурион е поканил разни професори агрономи да кажат какво може да вирее в тази пустиня и всички са били единодушни "Нищо!". Но упорити и търсещи хора са намерили начин как да отглеждат домати, патладжани, ягоди и прочие и ако не го бях видял, нямаше да повярвам, че е възможно. Интересно беше и видеото с първия фермер там, на когото са му били нужни много години докато открие разни чалъми кое как става. И той казваше, че ако е запазил това знание само за себе си е щял да натрупа много пари. Но е предпочел да го споделя с новодошлите фермери, защото така сега има съседи.
Интересно, как в България, където има толкова плодородна земя нещата стават по-трудно. Включително със споделянето и съседство… Но щом може в пустинята, сигурно може и навсякъде по света.
Така че интересно ми е да се гмуркам във всеки аспект на Живота и да откривам и преоткривам нови неща… И да наблюдавам и медитирам как тези неща си взаимодействат с моята същност и ме провокират да виждам още по-дълбоко в мен.
Ето, аз написах едно кратко есе, което със сигурност няма да се побере в един туит. Твой ред е, Маги! Майчинството е цяла вселена, така че няма начин да не си научила много неща.
|